Чадърите отново се завъртат
под призрачните есенни воали,
кулисите загадъчно се мърдат
и звездните хайвери омотали.
[ad id=“225664″]
Дървета на тролеите се кланят,
досущ по мюсюлмански правоверни,
а капещи, косите им се бранят
от слънцето в крайпътията черни.
[ad id=“263680″]
Но няма, няма кой да им покаже
на есенните рунтави лисици,
че утринният бяг ще ги накаже,
леда им ще прегърне със зеници
и някога тъгата ще престане
да бъде синонима на октомври,
защото само песен ще остане
във космосите кални и огромни
[ad id=“236993″]
и вместо дъжд, то вятър ще заклати
пред спомените светъл кринолин,
за миг пренарисувал как богати
сред злато на любов ще изгорим!
Гергана Димитрова, 10. ж клас, ГПЧЕ „Ромен Ролан“
Из списание за ученическо творчество „Пътеки“
