ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 18, 1990 г.
ГРАНИЦИТЕ НА БЕДАТА
[ad id=“263680″]
..
Почти четири години след аварията в Чернобил все още не е изяснено какви са били границите (и степените) на радиационното замърсяване в нашата страна. От публикациите в печата напоследък, от телевизионното предаване преди седмица донякъде разбрахме, че районът на Стара Загора е бил сред най-засегнатите в България. За тези четири години се наслушахме на какво ли не, но истината си остана скрита в нечии папки. Поканихме на разговор в редакцията д-р Павлина ДЕНЧЕВА, завеждаща отделение „Хигиена на храненето” в ХЕИ – Стара Загора, д-р ВЕЛИЧКОВ, ръководител на Държавния ветеринарно-санитарен контрол, и Жеко ЕДРЕВ, завеждащ лабораторията за радиационен контрол към РИОПС – Стара Загора.
В. „Септември”: Да започнем с това, което вече е известно и все по-оживено се дискутира. Съществуват ли данни, които да потвърдят или да отхвърлят изказваното сега становище, че районът на Стара Загора е сред най-силно засегнатите в страната?
Д-р Денчева: Аз не разполагам с никакви факти. И такава беше практиката ни още от аварията в Чернобил. Ние вземахме проби от месо, мляко и хляб и ги изпращахме в лабораторията в Пловдив. Какво показваха тези проби, никой не ни е информирал.
Д-р Величков: Ние също не разполагаме с данни. Поне с достатъчно данни за такова твърдение.
В. „Септември”: Добре, да тръгнем тогава от мерките, които бяха предприети…
Д-р Величков: Сега все по-често се твърди, че никой нищо не е предприемал, но това не е така. Ние започнахме да изпращаме проби от мляко и месо от 2 май 1986 г. Не получавахме сведения за това какво показват пробите, но мерки се вземаха. Обикновено с телекс ни нареждаха какво трябва да правим: коя партида мляко или месо да се спре.
В. „Септември”: Така, получава се интересна картина. ХЕИ и ДВСК изследват основните хранителни продукти и не получават информация за измерените стойности на радиоактивно замърсяване. РИОПС?
Жеко Едрев: Искам да поясня, че нашата лаборатория бе създадена значително по-късно, през август 1987 г. И данните, които мога да посоча, се отнасят за времето след тази дата.
Д-р Величков: Косвено ние си изграждахме някаква картина.
В. „Септември”: Д-р Величков, имаше ли замърсени продукти и как реагирахте вие? Нека и да уточним за какво бяха изследванията?
Д-р Величков: Изследванията се правеха за цезий – 134 и цезий – 137. мога да съдя за това по протоколите от последното пилешко месо, предназначено за износ. Замърсени, а по-правилно е да се каже „проби с повишени показатели” имаше. Обикновено това бяха някои количества мляко и предимно овче мляко, както и агнешко и телешко месо. Искам да ви покажа едно разпореждане на ДО „Ветеринарно дело” – телекс 708 от 23.06.1986 г.: „До второ нареждане да не се изпълнява разпореждането на „Млечна промишленост” относно използването на овче мляко за производство на кисело мляко.”
[ad id=“225664″]
..
В. „Септември”: Какво се правеше с това мляко?
Д-р Величков: Използваше се за кашкавал и сирене. Това са продукти, за чието производство е нужно време. Примерно за сиренето – 45 дни. И се предполагаше, че времето ще е достатъчно, за да „паднат” показателите. И наистина нашите следващи измервания не показваха превишени стойности. Но аз не мога да кажа в какви граници са били стойностите, предизвикали цитирания телекс. Около месец по-късно получихме разпореждане, че се допуска производство на кисело мляко 50 процента овче и 50 процента краве.
Д-р Денчева: Нашата работа бе сведена до събиране на проби. До ден днешен аз не съм получила нито ред информация. Искала съм – по лична инициатива – да получа някаква информация от лабораторията в Пловдив, но ми беше отказано. Данните са се изпращали в Министерството на народното здраве.
В-к „Септември”: Следователно ще ни е трудно да създадем сега някаква картина на положението непосредствено след аварията, поради липса на информация. Да оставим въпроса кой носи вина за това настрана. Този въпрос ние едва ли ще успеем да изясним. Нека пак да повторим: вярно ли е, че районът ни е бил най-силно замърсен?
Д-р Величков: Нямаме данни за такова твърдение…
В. „Септември”: Вие носите протоколи за изследвания на шилешко месо, правени през май 1987 г., които показват, че съдържанието на цезий 134 и 137 в някои проби значително надвишават пределно допустимите концентрации. Впрочем, беше ли изяснено какви са нормите?
Д-р Величков: Смяташе се, че около 600 бекерела на килограм месо и до 340 бекерела на литър мляко.
В-к „Септември”: Та ето пробите от 5 май 1987 г. показват, че агнешкото месо от Бял извор има 3 915 бекерела, от Оризово – 2 145 бекерела, от Мусачево – 2 728 бекерела и т.н. Тези протоколи са при нас случайно, но те са доказателство, че години след аварията положението никак не е било розово.
Д-р Величков: Аз искам да уточня, че този втори връх беше предвиден и бе препоръчано сенажите, силажите и фуражите да не се дават на животните, защото са замърсени. Но в края на краищата това не бе направено.
Жеко Едрев: Наистина този втори връх бе предвиден. Но на нас ни е трудно да кажем защо не се изпълни предписанието да не се използват замърсените количества силажи и фуражи за храна на животните.
В. „Септември”: Показаният протокол е за изследване на агнешко месо за износ. А за вътрешния пазар?
Д-р Величков: Това са проби от различни стада. Там, където стойностите са високи, агнетата не бяха изкупувани. Що се отнася до месото за нашия пазар, то и там картината е приблизително същата. По памет ще цитирам: през този период около 12 тона шилешко месо и около 1,5 тона телешко показаха по-високи стойности и не бяха пуснати на пазара, а бяха вложени в трайни продукти. Така се процедираше и с млякото. Ето телекс от 17 март 1987 г. „ДО „Ветеринарно дело” разрешава суровите изкупваеми млека, изследвани по линии и показващи по-висока радиация, за които сте получили и ще получите информация от обединението, да се преработват.”
В-к „Септември”: Да уточним. Общо взето информацията на ДО „Ветеринарно дело” включва агнешко, телешко, свинско и пилешко месо, овче и краве мляко. Данни за повишена радиоактивност в определени периоди има за агнешкото и телешкото месо и за млякото. Другите са чисти. За съжаление извън контрола на ДО „Ветеринарно дело”, а и на ХЕИ, са останали частните стопани. Там никой не е контролирал и никой не е информирал хората каква опасност съществува. Същото се отнася и за измерванията на радиационния фон, които са започнали от август 1987 година.
Д-р Денчева: Приблизително такова е било положението. Възможно е и други органи да са извършвали изследвания, но информация за това няма. Преди години в ХЕИ – Стара Загора съществуваше лаборатория за радиационен контрол, но бе закрита. Животът обаче доказа, че е повече от необходимо да се създаде отново такава лаборатория.
Жеко Едрев: Да се създаде сега картина на това, което е било преди три и четири години, ми се струва невъзможно. За времето от август 1987 година в 80-те пункта на района, който обхваща почти цялата област, аз не съм измерил завишени стойности на радиационния фон.
В-к „Септември”: Очевидно разговорът ни ще остане незавършен. Ние не успяхме да изясним дали все пак са правени измервания на радиационния фон от май 1986 до август 1987 г. Какво е било положението в парковете, детските площадки, ученическите лагери, по улиците, на полето и т.н. Не можем да изясним и достатъчни ли са били предприеманите от ДО „Ветеринарно дело” мерки. Стана ясно само едно: хората не са били информирани за истинската стойност на бедите. Обещаваме на нашите читатели, че ще продължим разговора в един от следващите броеве на вестника
Лъчезар ЛАЗАРОВ
