Не сме били азиатци, а историята ни се обръща с главата надолу… Наричат еретични разкритията за произхода на българите в новата книга на Александър Мошев Bolgar.
От няколко години изследванията на генетиците клатят школските ни представи за възникването на нашата народност и за основаването на българската държава. Акад. Ангел Гълъбов, участвал в проект, проведен съвместно с университета във Флоренция, съобщи, че българите нямат азиатски произход. От неговите изявления научихме, че генетично ние сме най-близки с населението на Румъния, Северна Гърция, Северна и Средна Италия. И че са установени отлики между нас и другите славяноезични народи като руснаци, словаци, чехи и други.
Какво става? Откъде тогава, ако не от Азия, са дошли „малобройните“, както учехме, конници на Аспарух, които се претопили в „славянското море“ заедно с полуизчезналите траки? Историята ни се обръща с главата надолу, а от страна на академичната общност коментари не идват.
Еретиците в историографията ни обаче излизат от сумрака. Един от тях е Александър Мошев. Съвсем наскоро се появи книгата му Bolgar – в нея той обосновава алтернативната хипотеза, че българите са местно население, което обитава тези земи от най-дълбока древност.
– В официалната историография процентът на азиатския елемент в българската народност не е съвсем изяснен – казва Мошев. – Когато тук доминираха съветските тези, се твърдеше, че прабългарите са били съвсем незначителна група. След 1990 г. започна да се говори, че броят им е бил огромен – 100, 200 до 500 хиляди. Но тогава се изправяме пред следващия парадокс – защо не са оставили следи нито в езика, нито в гените?
Ездачи с бръснати глави, кобилешко мляко, юрти, коварни жреци на бог Тангра…
Тази прабългарска митология ни е до болка позната от безброй създадени по времето на соца филми и театрални постановки. И ето че сега от книгата Bolgar научаваме, че не може да бъдем сигурни дори в това дали Тангра е име на бог или на град в Беотия – част от днешна Гърция. Според автора името Тангра се среща само в един неразгадаем, в много лошо състояние надпис, открит край Мадара.
– Не сме сигурни въобще какво пише на тази колонка – продължава да обръща представите ни алтернативният историк. – Всеки може да я види в археологическия музей срещу президентството и сам да прочете… или да не прочете. Учените се позовават и на един късен османски ръкопис, в който се казва, че богът на българите – дали дунавските или волжките не е ясно, бил наречен Тангри. Но този ръкопис, който се намира някъде в турските архиви, никога не е бил достъпен за нас.
Александър Мошев е завършил история в Нов български университет и се определя като независим изследовател. Служи си основно с традиционни писмени източници, познати от десетилетия. Работи с латински, донякъде превежда и от старогръцки. За негово облекчение много от ръкописните бази данни са сканирани и публикувани в интернет. Там могат да се видят също и старопечатни книги от ХVI-VIII в. В тях той открива по-различни мнения, преводи, смисъл, които в по-късни преписи понякога са преиначени – случайно или не.
В книгата си Мошев обосновава тезата, че траки, славяни и прабългари са названия на сходно или почти едно и също население. И че многолюдно славянско нашествие през VI в. в нашите земи не се е състояло. Дали ще трябва да се лишим от гордия спомен за находчивите славянски бойци, които се скривали в блатата и поемали въздух през тръстиките, за да изненадат противника си?
Представителите на официалната историография се позовават на археологически находки на поселения и керамика, доста по-грубовата, различна от тракийската, която се определя като „славянска“. Тя е един от основните доводи в полза на твърдението, че славяните са се заселили тук. На това Мошев възразява, че всъщност става дума за предмети, изработени на ръка не от друг етнос, а в затвореното стопанство на семейството – теза, вече изказана от покойния археолог Чавдар Бонев и от специалистката по керамика Ралица Гелева – Цветкова.
Но да видим какво говорят изворите. В „Чудесата на св. Димитър Солунски“ например се описват големите аваро-славянски обсади на Солун. Обяснението на академичните среди е: ето след такива нашествия огромна част от населението тук е заменено от славянски маси. На това Мошев противопоставя отново различно тълкуване:
– Става дума за войни между Източната римска империя и аварите, които водели със себе си прословутите славянски маси. И това е най-смешното! Славяните са пехота, докато аварите са кавалерията. Но се оказва, че авари не се заселват на Балканите, а славяни се заселват. Е, как става това? И то по времето на Юстиниан, когато империята е във върха на могъществото си. Как са били пропуснати славянските маси на Балканите, при условие че тогава границата, лимесът е бил много строго охраняван!
И още един въпрос увисва в задочния спор за изчезването на траките, които според Херодот в древността са били най-многолюдният народ: как така варварските нашествия затрили местното население по нашите земи, но в Румъния, Албания, Гърция то се е запазило?
– При това е известно, че през III в. император Аврелиан изтегля легионите си от провинция Дакия, установява ги на юг от Дунав и тази северна част на Балканите и Северното Причерноморие остават незащитени векове наред. Как там местното население, при все че няма защита от държава и войска, оцелява, а на юг от Дунав – не!
Изненадваща е и версията за религията на нашите предци, която Мошев поддържа в книгата си:
– Значителни части от трако-българското население са възприели християнството още в апостолски времена. Христовото учение е познато в южните части на Балканите още в I в. и до IV в. тук процъфтяват раннохристиянски общности. 150 години преди идването на Аспарух византийският император Юстиниан I провъзгласява по тези места българската архиепископия Юстиниана Прима.
Отговорът на академичната мисъл е, че това са вредни фантазии, които не могат да се докажат с нито един археологически факт.
– Бих дискутирал въпроса за Юстиниана Прима, ако там беше открит поне един надпис, който да не е на гръцки и латински, или надпис, който да говори за „българи“ – пише в сп. „Осем“ (бр. 6, 2015 г.) Тодор Чобанов, доктор на историческите науки, в момента зам.-кмет по културата в София.
– Има такъв надпис – заявява обаче Александър Мошев! – Върху една от керамичните плочки, открити във Винишката крепост в днешна Република Македония, се чете ясно думата BOLGAR. Смята се, че тя е от V в. Става дума за един комплекс от плочки с изображения на библейски сцени и светци, който ни изправя пред проблема как и защо се споменава българското народностно име в латински надпис и в раннохристиянски контекст. Според нашата история по онова време българите нападали за по няколко седмици балканските земи и се оттегляли някъде в Крим или Кавказ… В изворите съществуват около 30 на брой споменавания на българи на юг от Дунав преди 681 г. – факт, над който си струва да се замислим.
Мошев привежда и други доказателства:
– Хуни и българи участват в бунта на Виталиан в защита на официалното християнство през второто десетилетие на VI в. Козма Индикоплевст, ромейски пътешественик от началото на VI в., нарежда българите сред християнските народи. Освен това още в IV в. в друг източник – в Анонимния римски хронограф, ние сме изведени като част от библейската генеалогия. Там е отбелязано: „Зиези, от който са българите“. Но Зиези е потомък на Сим, внука на Ной.
В своята цялостна хипотеза, която сам определя като работна, алтернативният изследовател обосновава и виждането, че държавата на Кубрат произтича от империята на европейските хуни, където именно трябва да се търси разковничето за нашия произход…
Доколкото историята е наука на интерпретацията, при недостига на писмени документи и археологически данни никое от тези твърдения не може да бъде доказано обективно. Но да не забравяме, че генетиката вече дава един лакмус, с който може да бъде проверена истината.
Аспарух не е дошъл от азиатските степи. В своята цялостна хипотеза, която сам определя като работна, алтернативният изследовател обосновава и виждането, че държавата на Кубрат произтича от империята на европейските хуни, където именно трябва да се търси разковничето за нашия произход…
Автор: Мариана Светославова
Източник: segabg.com
