На старата чаршия до градския часовник в Прилеп има площад и паметник на Итар Пейо, тоест Хитър Петър, открит на 2 август 2008 година.
[ad id=“225664″]
Паметникът е направен от скулптура Жарко Башески, вдъхновил се от приказките за Мариовския шегобиец, пише македонския „Утрински вестник“.
В Македония смятат, че Итар Пейо (Хитър Петър) е един от най-известните герои от македонските народни приказки.
Оприличават го на беден македонски селянин от Мариово, който се отличава с изключителна хитрост, мъдрост и находчивост.
Татяна Цанкова от Дома на хумора и сатирата в Габрово отговаря обаче, че Хитър Петър е фолклорен герой от българския комичен фолклор, за когото се разказват анекдоти из всички български територии. Цанкова се обосновава, базирайки се на достатъчно разработки от учени и събирачи на български фолклор от началото на Възраждането. „А това, че братята македонци смятат Хитър Петър за прилепчанин, само доказва, че и Прилепско е било населено с етнически българи, които са си разказвали български анекдоти, публикувани в български възрожденски сборници. Така че в Прилеп има издигнат още един паметник на хитроумния български фолклорен герой, който не може да има родно място, защото е плод на народното въображение“, казва в своята монография Татяна Цанкова .
Анекдотите за Хитър Петър възникват през 16-17 век, а през 1869 г. Добри Войников използва името му за свой псевдоним.
Според етнолози, македонските учени се позовават на една известна дописка на Марко Цепенков, събирач на фолклор от Прилеп, който през 1870 г. изпраща до Пенчо Славейков 400 пословици и 8 анекдота за „Итроман Пейо” или „Итар Пейо”.
[ad id=“263680″]
Тези анекдоти са публикувани през 1891 г. в Сборника за народни умотворения и се пазят в архива на БАН.
Македонските изследователи явно пропускат какво е написал Цепенков до издателя:
”Аз доста нещо събрах от приказните за Хитра Пейя и съм на мнение да се издадат в една книжка за един български Настрадин Ходжа – Хитър Пейо.”
Образът на Хитър Петър ще продължава да вълнува и творците от Балканите, тъй като може да се окаже, че е събирателен образ на балкански хитрец и чрез пътуващи фолклорни сюжети и мотиви става известен и се разпространява из цялата етническа българска диаспора.
