От вестник Септември 1980 година брой 1
старата слава и надеждите за възкресяването й ● пълна подкрепа на обществеността ● какво ще представлява базата на художниците
Стара Загора има определено място в развитието на националното ни изобразително изкуство. Едни от основателите на ресувалното училище в София, проф. Антон Митов, учителствува и твори най-напред в Стара Загора. С нашия град свързва името си и неговият брат, рано починалият портретист Георги Митов. Творческата традиция продължава синът на Антон Митов, проф. Борис Митов. Свързват своите имена с културната история на града и двамата професори Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов. В поредицата от известни имена се нареждат още и големият наш пейзажист Атанас Михов, Димитър Караджов, Васил Тодоров, Кипро Николов, Валентин Старчев. В различно време тук са изгрявали талантите на близо 250 творци.
Тези есен се навършиха и 35 години от създаването на творческата група на старозагорските художници. Сега тя обединява общо 82 художници от окръга.
Широка и пълна е подкрепата, която творците на изобразителното изкуство получават от партийното и стопанското ръководство на окръга, от обществеността. Доказателство за това е, че за съхранение на увеличаващия се фонд от творби на изобразителното изкуство (в старата сграда на галерията той бе само 150 творби) преди година и половина на галерията бе предоставена голямата сграда на бившата народна банка. Сега в новите помещения се съхраняват близо 1500 творби на местни и други автори. Подобаващо място е отделено на най-ценните картини на Димитър Караджов, Васил Тодоров, Марио Жеков, Васил Маринов. Уникални са някои икони от Г. Данчов – Зографина, портретът на пазарджишки търговец от Ст. Доспевски, портретът на Христина Морфова, рисуван от Мърквичка, на малкия Веселин Ханчев от Борис Митов. Буди интерес обширната колекция картини на проф. Иван Пенков, роден в Казанлък. Тук е и автопортретът от ранни години на Владимир Димитров – Майстора.
Поводът, който ме отведе при творческия секретар на групата на художниците и директор на галерията Иван Попчев, бе 35-годишнината на групата, нейните нови социални придобивки, проведеното наскоро отчетно-изборно събрание на творците.
Доскоро художниците нямаха дори помещение за канцелария. Събираха се в клуба на културните дейци, работеха по домовете си. Сега те имат сградата на галерията с няколко канцеларии. Тя дава възможност при изложби да се излагат три пъти повече картини. Но и новата площ набившата банка вече не достига, особено когато трябва да се покажат повече творби. В такива случаи за изложби се предоставят и други подходящи помещения, какъвто бе случаят с ОХИ „Младост–79”. Скоро сградата ще бъде ремонтирана и в бъдеще в нея ще могат да се приемат и гостувания на изложби от чужбина. Тук ще се уреждат още по-масови посещения на трудови пола и учащи се.
Вече са в ход някои практически мерки за цялостно обновление на творческо-битовата база за работа на художниците. На най-активните и изявени творци с решение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет наскоро бяха дадени 16 ателиета в бившия тютюнев комбинат „Слънце”. Скоро тук ще се направят някои подобрения в двора, като до ателиетата, в бившето клубно помещение на комбината, ще бъде уредена постоянна галерия-базар. Тук ще се продават картини от старозагорски автори. Голямата къща на рода Бухчеви по на юг, по улица „Д. Благоев”, ще се предостави за творческа база на художниците. В нея ще има клуб, зали за камерни изложби, за събрания и разговори. Първият етаж ще бъде оформен като приемна и за административните нужди на групата. На втория етаж ще се отива по вътрешна вита стълба. Там ще се разположи документалният музей (първият от този род в страната) на изобразителното изкуство. В него ще бъдат показани снимки, документи, писма на изтъкнати творци. Ще се проследи цялостното развитие на изобразителното изкуство в Старозагорския край. В цялата къща ще бъдат изложени десетки картини. Специалист-уредник ще се грижи за работата на музея, ще издирва нови документи. Така къщата ще се превърне в истински дом на художника.
Целият микрорайон на юг от галерията ще влезе в рамките на творческо-битовата база. Би било добре, ако се постигне договореност и за използване на лицевото крило от бившата производствена сграда на тютюневия комбинат. В неговите халета би могло след реконструиране да се урежда поредица от камерни изложби.
Ценителите на изобразителното изкуство в окръга вярват, че за грижите и вниманието нашите художници ще се отблагодарят с нови талантливи творби, достойни за културната слава на Старозагорския край.
Цанко БАКОЕВ
