[ad id=“225664″]
. . .
В памет на Тончо Русев
Ако внезапно някой ден замина
в небесното, не бива да заплачете,
че бяха пълни моите години
със шепота на късметлийски зарчета!
Че всичките любовни детелини
край мене с четири листа трептяха.
И бяха сини, ах как бяха сини,
отгоре ми от обич небесата!
Безкрайна песен беше ми живота,
макар да е премерен,
а днес една солена нота
се спуска към ревера ви…
11.04.2018
© Йордан Пеев
Стихотворението е специално предоставено от автора на ZARATA.INFO
