Самотно глухарче.
От сън създадено.
От думи галено
и ръце трепетни.
Ала изви се вятър.
Внезапен –
поривът грабна
нежната топчица
и я разпръсна
в горещото пладне.
Хълца тревата –
голо, стеблото
във нея се мята.
И няма спомен.
И няма лято…
Из „Птици в нощта“
