На 21 км югозападно от град Русе, недалеч от с. Иваново, на около 210 км от Стара Загора, високо в отвесните скали над река Русенски Лом, са издълбани църкви и монашески килии, сътворени през XII век.
По това време тук е имало над 40 скални храма и около 300 помещения за монаси отшелници. Това са били последователи на исихазма, които се уединявали и самовглъбявали, с цел възвисяване на духовността. Прехранвали са се с горски плодове и корени.
[ad id=“263680″]
В местността “Господев дол” са запазени изсечени на височина 32 м от земята помещения, покрити със стенописи. В отвора на скалата се вижда образа на благославящия Христос, а в олтарната ниша са изписани библейски сцени –“Успение Богородично”, ”Възнесение” и “Слизане в ада”.
В местността “Писмата” има две оцелели църкви. В едната е запазен стенописа “Видението на Петър Александрийски”, а в другата, която е полуразрушена „Затрупаната църква“, има интересни фрески, като ктиторския портрет на цар Иван Асен II-ри и “Събор на архангелите”.
[ad id=“225664″]
Най- значима от групата скални църкви е „Св. Богородица“. Предполага се, че цар Иван Александър е бил дарител и основател на тази църква. Тя е издълбана в скалата на 38 метра височина. Тук са сцените “Животът на Йоан Кръстител”, “Обесването на Юда”, “Страстта Христова”, както и образи на светци. Рисунките са в стила на Палеологовия Ренесанс от Византия и се отличават с хармонично подбирани багри и одухотвореност на образите.
Ивановските скални църкви са признати от ЮНЕСКО като ценен исторически паметник. През 2004- та година, по проект осъществен от Oбластна администрация Русе и финансиран от EC по програма PHARE, целият комплекс беше обновен за туристи. Източник: visit.bg
