Легенди и митове или поетична реалност?
Заглавието на нашето представяне предразполага към интересни размисли, които позволяват и по-друга трактовка на творческия процес при Брацов. В неговата книга има много митични теми – и прозаични, и поетични, което предопределя авторовия стил. Преди да разширим нашите съждения трябва да сме уверени, че Брацов няма за цел да търси границата между истината и мита. Напротив, той приема мита безусловно, но истината си остава лично негова, изградена от поетичния му талант, пригодена за неговите сетива. Защото му се струва, че без неговата намеса легендата ще остане хладна, отчуждена. Легендата си е легенда. Тя е възникнала с помощта на хиляди представи. Тя не може да принадлежи на един затворен кръг, защото тя може да засияе със същата магическа сила и сред други, по-широки кръгове, защото макар и легенди, те са сътворени от истински хора, от истинския им бит. Димитър Брацов едва ли е дълбал толкова надълбоко в творческото си лутане. Пък и едва ли е трябвало такова нещо. Той от сърце се е радвал, че в житейските му пътеки се преплитат и други пътеки, които носят по-съвършени отношения, които могат да бъдат модел на човешкото съвършенство. И кой друг, ако не поетът, ще се заеме с осъществяването на тази магия. Ако разширим това понятие, ще разберем, че легенда и мит могат да станат не само хора, събития, но и най-обикновени преживявания. Човешката душа има сила да митологизира своя бит и колкото по-дълбоки и осъзнати са стремленията за това, толкова „по-реален“, „по-ярък“ ще е този мит. Защо да не бъде легенда една красива, ярка любов, без да е наситена с драматизъм. Оказва се, че може. Защо един прекрасен сън да не стане неугасваща легенда? Ами детството не е ли една велика легенда? Времето променя в нея много неща, но от това тя става още по-красива, още по-истинска. Затова втората книга на Брацов излъчва едно особено сияние, създадено от самия поет, воден от едничката мисъл да увековечи неповторимите мигове от своето битие. И го е постигнал.
Печатница „Кота“
