Старозагорецът Делян Маджаров е направил снимки и клипове от своята, както той сам я нарича, „Патриотична разходка“. Афинитетът му към историята и всякакъв вид растителност е известна на хората, които го познават. Може би точно заради тези си интереси в неговото пътешествие особено място той е оставил за 350-годишната лоза, намираща се в Сопотския метох.
Лозата е засята през 1665 година и преживява цялото българско Възраждане. Под сянката ѝ са стояли Паисий Хилендарски, Левски, Ботев, Иван Вазов и братята му генералите Георги и Владимир Вазови, цар Фердинанд, цар Борис III и много други велики личности от българската история. Лозата доживя до 2015 година, когато изсъхна от старост. До нея има малка лозичка, засята от нейна пръчка през 2010 година, която продължава пътя на вековната си и историческа предшественица.
До скоро столетницата беше единственият жив свидетел на Възраждането.
Тази година е имала пъпки, но не са ѝ стигнали силите да ги развие. Преди да изсъхне е имала 2 листенца, но… Тя е 110 години по-стара от САЩ ! А когато Левски е бил послушник там, лозата е била на 200 години…
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Сопотският женски манастир е основан през 1665 г. от монахинята Сусана (според други податки – в 1404 г., но няма сигурни данни). Застроен в близост до Хилендарския метох, който бил изгорен от кърджалиите през 1794 г., но оставил названието „метох“, пренесло се върху Девическия манастир (без да е метох на който и да било манастир). Тук е идвал Отец Паисий и донесъл своята „История славяноболгарская“, която била многократно преписвана и е имало запазени две преправки, които изгарят при опожаряването на Сопот от турците в 1877 г. Църквата на манастира „Въведение Богородично“ е интересна с архитектурната си планировка и е вкопана наполовина в земята. Само още една подобна църква е известна в пределите на България – тази в село Добърско (Разложко).
Също така интересна е запазената жилищна сграда с чардаците от XVIII век, която по чудо заедно с църквата оцелява при опожаряването на Сопот от турците през 1877 г. и в която е запазена килията на девическото килийно училище (действало до 1850 г.), скривалището под килията на игуменката Христина (в което се е укривал Васил Левски).
Манастирът е описан от Иван Вазов в почти всички негови по-големи известни произведения: „Под игото“; „Нова земя“; „Чичовци“; „Хаджи Ахил“ и др.
Тук също е запазена и най-старата лоза в цяла Югоизточна Европа (а може би и в цяла Европа), която е на 350 години и продължава да ражда, до тази година…
