ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 23, 1990 г.
НЕСЪГЛАСИЕ
Изявление на д-р Кънчо ПОПОВ, завеждащ неврохирургичното отделение в Общинската районна болница – Стара Загора, във връзка с обявената от него гладна стачка:
„Здравеопазването сега е на ръба на пропастта. Болшинството от болниците в страната са препълнени с болни. Липсват достатъчно лекарства за ежедневна употреба. Недостатъчни са апаратите за лечение и диагностика – българските не са добри, вносните са малко и за доставката им се чака с години. Съществува и друг проблем – екологичната обстановка.
Преди 40 години МНЗ и представителите на българската медицинска наука тръгнаха по грешния път за създават пред света погрешна представа за благополучието и здравословното състояние на българския народ чрез увеличаване броя на лекарите, медицинските институти и хабилитираните медицински лица. Създадоха се 5 медицински института, в които годишно завършват около 1000 лекари. Страната ни е на едно от първите места по брой на лекари спрямо броя на населението. Създаде се и армия от медицински научни работници.
Аз съм на мнение, че е време да се концентрират медицинските институти в два – разположени в София (или в София и Пловдив). Да бъдат осигурени условия за обучение на студентите на съвременно ниво. Страната едва ли има нужда от повече от 400 лекари годишно.
Преди 6 години, по решение на медицинската олигархия и не без инициативната помощ на всесилния и всезнаещ Атанас Малеев, беше сформиран петият медицински институт – в Стара Загора. Поради това, че му бе необходима болнична база, клиничните му катедри бяха вместени в отделенията на болницата и диспансерите. Във всички отделения се настаниха доценти, които имаха по-малка подготовка в разпознаването и лечението от много лекари, работещи в болницата. Вместо да се занимават с преподавателска дейност, доцентите решиха, че властта им е дадена свише, и започнаха да я използват като завоеватели. Лишиха от творческа самостоятелност лекарите от отделенията, намесваха се грубо и некомпетентно в лечебния процес, разрушаваха човешкото достойнство на лекарите… Този терор продължава повече от пет години.
Сега ректорът на ВМИ сключва сделки с МНЗ да лиши от самостоятелност болницата и диспансерите в Стара Загора. Това означава, че ще нарасне съществуващият терор. Странно, защото това поробване се обявява за „обединяване, сливане, интеграция”. И тази сделка се прави тайно, зад гърба на колектива на болницата, без някой да попита 450-те лекари и здравни работници имат ли желание да работят в условията на институтския терор. Аз нямам друга възможност да изразя енергичния си протест срещу нецелесъобразностите в организацията на здравеопазването в страната, репресиите на института върху лекарите от болницата и отвращението си от непочтените сделки за продаване интересите на здравните работници от едно ведомство на друго, освен чрез еднолична гладна стачка.
Не стачкувам като представител на политическа партия, като член на профсъюз или член на лекарския съюз. Изразявам своя личен протест. Ще бъда доволен, ако здравните работници ме подкрепят. Не зная как ще завърши тази стачка, но имам желанието да изразявам протеста си, докато в нашата страна и Европа научат, че има хора, които се борят за човешкото достойнство на здравните работници. Искам да уверя всички, които се нуждаят от моята помощ, че ще бъда на тяхно разположение, докато разполагам със сили.”