[ad id=“225664″]
Най-тъжната история научих
от този който смя се най-широко
с юмрук, подпрял съдбата си на куче,
нахапано от вълците жестоко…
[ad id=“237001″]
В усмивката му, крива и беззъба,
пиронен смях с бодлив копнеж ме гледа –
хлапак, тъй както крие се зад ъгъл,
стъклото щом е счупил на съседа…
[ad id=“263680″]
Добре ли си? – наивно го попитах
но той не пожела да ми отвърне
и вместо глас от гърлото му свито
на вълк настръхнал воят се изтръгна…
Из „Птици в нощта“
