Когато младата жена вземе решение да се омъжи, понякога го прави напълно необмислено и се впуска в най-голямата си житейска авантюра. Дори не предполага какво я очаква в най-близко бъдеще, но все пак е добре, че го прави, иначе светът щеше да се затрие.
Любовта? Мда, има я във всичките ѝ измерения, когато си на 20 – летателна, слънчева, допирна. От нейните дисаги се появява най-хубавото и мило същество, предлагащо множество екстри: безсъние, притеснения, издрани от пране ръце/защото навремето детските дрешки задължително не се пускаха в пералня/, сменяне на пелени… Но пък получаваш най-уханната, мека и всепоглъщаща прегръдка на света!
В същото време чорапите на голямото ти „дете“ започват да се появяват все по-често на невероятни места из дома, докато с годините дори те посрещат строени и изправени до входната врата.
Децата от едно са станали две, без да броим онова, което трайно си отглеждаш след като си подписал с него в „Райския съвет“.
Тичаш и скърцаш по завоите, украсяваш торти, превързваш рани, клепаш на родителски срещи, вървиш подир колелото… И ето ги – единият се дипломира с тогата на рамене, а другият вече работи. Тръгват си и ти така осезаемо осиротяваш, че чувстваш кожата си остъргана отвътре до прозрачност. А когато Европа и Щатите ги призоват, този пергамент направо се къса.
Но си млада, събираш се, кърпиш, китосваш, обаче някак изведнъж са ти отнели всички задължения, които дълги години си подреждала със и без приоритет. В знак на вътрешна убеденост, че сега ти се е паднала свобода и лично време, в един момент разбираш, че си ограбена, защото други и друго са запълвали цялото ти пространство.
Искаш да си припомниш безметежността на младостта и да я изпиташ отново, но си забравил как се прави това, ъгълът тотално се е свил и рамената му ахааа да се доближат. А и вече никой не те пита къде си и дали можеш да излезеш от хралупата.
Постоянни край теб остават само … чорапите… докато и тях ги има…
