В нашето общество, в нашата образователна система грешките са нещо, което се наказва. От това не случайно следва, фокуса на много хора да бъде насочен към взимането на правилни решения. Само по-себе си това нямаше да е лошо, ако не съществуваше парадокса, че реално ние никога не знаем кое е правилното решение. Решение което сме взели и смятаме за лошо сега, може да се окаже, че е крайъгълен камък в живота ни. Помисли си за решение, от по-далечното минало, което ти е донесло много болка и страдание, което ти се е искало да не си взимал на момента тогава, но сега да осъзнаваш, че е бил един от най-ценните уроци. Можем да свържем точките в живота само наобратно – Стив Джобс.
[ad id=“225664″]
Ще бъда откровен с теб, всъщност никога няма да разберем дали едно решение е по-добро от друго, защото няма как да изживеем алтернативата! Ето и един най-обикновен пример: Решаваш да завиеш на ляво, падаш и си чупиш крак и си казваш, че е било лошо решение, но ти не знаеш какво е щяло да се случи, ако беше завил на дясно. Може би е щяла да те блъсне кола, а може би си щял да получиш възможността на живота си. Искам да ви разкажа една история, която преобърна живота ми. Имаше момент, в който бях обсебен от идеята да планирам и взимам само правилните решение. За всяко решение си мислех, че е решението на живота ми! Резултатите бяха плачевни. Чувствах се скован и в някои случаи парализиран от стрес. Все не можех да направя своя избор, докато не станеше твърде късно, и животът най-накрая не избереше вместо мен ( по-късно разбрах, че това също е избор).
[ad id=“263680″]
Ето я и историята: Генерал Макинтаур бил изправен пред огромно предизвикателство. Той тъкмо бил получил най-високия възможен чин и през него стояла следната ситуация – армията била станала твърде скъпа, и поради липса на ресурси и техника била станала и неефективна. Той знаел, че са в задънена улица и трябвало пълна реформа, тотална смяна на курса. Генералът дал задача на своята дясна ръка Полковник Блак, да сформира и ръководи комисия, която да проучи възможните стратегии и възможни решения. Полковник Блак бързо сформирал експертна комисия от най-добрите специалисти в страната, и веднага започнали работа. След дълги проучвания се спрели на два варианта, като ги нарекли План А и План Б. Комисията се разделила на два лагера – едните смятали, че План А е правилната стратегия, а другите държали на план Б. След цели две години на проучвания и спорове, нито една от групите не се съгласявала с другата, но и не поемали отговорността, че техния план ще доведе до успех и те продължавали да обсъждат и проучват. За тези две години генерал Макинтаур не се намесвал, тъй като имал пълно доверие на своята дясна ръка. Полковник Блак виждал, че проблема в армията ставал все по-голям, а решението не било по-близо, и помолил генерала да се срещне с комисията, за да помогне за вземането на решение. Повикал цялата комисия с експерти и отделили два дни, за да могат да кажат всички детайли по случая. В началото на срещата двете групи представили пред генерала План А и План Б. След едночасова презентация генералът отсякъл: – Чух достатъчно. Действаме по План А! Срещата била разпусната и всички били втрещени, и най-вече Полковник Блак. Той бил направо бесен на Генерал и само военната йерархия го спряла да не му се развика. Той бил сигурен, че генералът няма как да знае детайлите по двата плана, и няма как да може да вземе правилното решение по-този начин. Та на комисията от експерти им отнело две години и все още не знаели кое е правилното решение. Тези мисли не му давали мира, но тъй като пред него стоял генерал, преглътнал и замълчал. Цяла вечер не могъл да заспи, мислейки си колко глупаво постъпва генералът. На другия ден събрал смелост и попитал Генерала:
– Генерале, разрешете да говоря свободно.
– Разрешавам.
– Искам да ви кажа, че вчера много се ядосах, когато Вие взехте такова прибързано решение. Как взехте толкова бързо решение? Не ми го побира главата! Няма как за 1 час да разбереш кое решение е по-добро.
– Точно така. Аз не съм сигурен кое е по-доброто решение. Никой не знае. Обаче след още една година, ще знаем, и ако не е добро решението, ще вземем друго, но ако не го вземем, то ще останем на едно място и никога няма да разберем. Ако искаш да водиш, трябва да рискуваш и да поемеш командването, въпреки риска от грешка. Това означава да си истински лидер.
Как да взимаш само правилните решения? Няма как, но има как винаги да взимаме най-грешното решение, и това е цял живот да чакаме. Когато ти си лидерът, вземай решения. Това е единствения начин. Иначе оставаш да тъпчеш на едно място. Кой е Генералът в твоя живот? Ти ли водиш или обстоятелствата? Ти ли взимаш решенията или оставаш страхливо времето да направи това, вместо теб (това пак е решение)? Животът ни се оформя на база взети решения. Винаги ще има провали! Колкото по-бързо се провалиш, толкова по-бързо ще разбереш, че си на грешен път или използваш грешна стратегия, и ще можеш да направиш нещо по въпроса. Ако се провалиш достатъчно пъти, само тогава може да си наистина успешен! Ако искаш да развиеш своята решителност и да вземеш живота си в ръце, включи се в обучението, което помогна на много хора да преодолеят страха от провал и да започнат да взимат всички решения за живота си: Искам да стана победител! Ако смяташ, че тези преживявания са за теб, действай! Не се колебай, независимо дали ще решиш да дойдеш или не. Вземи решение сега! Сега вече знам, че решението на живота ми е всяко решение, което осъзнато взимам, вместо обстоятелствата да го правят вместо мен. До скоро,
Ясар Маркос
