ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 4, 1990 г.
КАК СЕ СТАВА ХАДЖИЯ
Имало едно време хубав български обичай. Напечелиш си с труд и акъл пари, отидеш чак на Божия гроб. Поклониш се, видиш, върнеш се в село с армагани, па хортуваш на хората по-благо. Те те слушат, вярват ти, тачат те, викат ти ХАДЖИ.
Хубаво нещо са обичаите и вярата, припомнихме си ги на отминалия Великден (и той бе 45 г. в лагер на забвения, пък и „велика” можеше да е само Октомврийската революция!).
Ние от СДС – единна, обединена опозиция, тачим вяра и традиции, нищо, че не приличаме на опозиция според съгражданина ни г. Сантулов, доскорошен председател на Партията на свободните демократи. Не се съобразихме и с книгата му „Интегралният подход и формирането на комунистически мироглед” – Москва 1190 г. Не „почервеняхме” и като сключихме политическо споразумение с Алтернативната социалистическа партия. Напротив, обединяваме се с всички, които са за справедливост, демокрация, сигурност, за постигане на социална демокрация, дефинирайки, че социализмът е утопия! Затова не щем да четем през 1990 г. книги само с цитати на Маркс и Ленин, а търсим Библията, традициите ни, вярата ни.
Затова ще опишем как една традиция на старите български чорбаджии се „пази” от сегашните ни все още чорбаджии. Как с наши парици (жълтици) на Ф. „ДЗУ” – Стара Загора са отишли на Божия гроб, на кого се кланят, какви армагани си (ни) носят, защо сега ни хортуват благо-благо преди изборите. Ще ви разкажем, а вие се въоръжете с много въображение, защото са трудни за вярване делата на старозагорските хаджии. Ето някои от тях: Атанас Атанасов – ген.дир. на Ф. „ДЗУ”, Кръстю Янев – ген. дир. на „Хранинвест”, Иван Иванов – бивш с-р на ОК на БКП, Тотю Нанев – с-р на ГК на БКП, сега всички от БСП, Драгомир Драгов – директор „Финанси” – Ф. „ДЗУ” (заслужил длъжността си само с една ревизия на „ДЗУ”…), Иван Терзиев – р-л системи в ЗТО на Ф. „ДЗУ”, и двамата от БЗНС – казионно.
Хаджиите се загрижиха да нямаме „излишни емоции” (вж. в. „Септември”), да имаме добро настроение (два пъти в Б. телевизия), да пазят „държавната и фирмена тайна”, сега „фирмени интереси” от политическа дейност (зап. № 1402), да няма във фирмите главни специалисти, директори и други не БеСеПе мислещи. Особени грижи след 10.ХІ.1989 г., както и да продължават да ни крадат и лъжат най-безочливо чрез всички средства за масова информация органите за контрол и „наша” защита (напр. КНСБ).
Нека представим първия хаджи Атанас Атанасов. До скоро се гордееше със своите приятели Тодор Живков, министър Димитър Стоянов, Огнян Дойнов, Минчо Йовчев, кума си Васил Недев, Чудомир Александров, Андрей Луканов – бивши и настоящи ДРУГАРИ. Сега за едните забравя кога са му били на гости, а за другите си спомня (например за др. А. Луканов), когато трябва да отговаря за загубите от инвестициите в чужбина или за да му опростят 42 милиона долара, без да даде отчет как са използувани. Друго нещо са „успехите”, писани в бр. 17 от 30.ІV. на в. „Делови свят” – те са за окачване и няма да бъдат свалени като писмата на някои смелчаци.
Ето някои по-дребни подигравки на съвременния хаджия с нашето доверие:
Много дребна подигравка № 1. „Нито един долар не е похарчен за коне” от Ф. „ДЗУ”. А какво е, хаджи Атанасов, полица № 52/823 от 03.04.1989 г. застраховка на 5 коня в Булстрад за 15 468 щ. долара и на същия ден платени първите 5156 долара. Това, съграждани, е „нито един долар”, а представяте ли си, ако хаджи Атанасов каже: „е някой и друг долар сме платили”… Сумата 15 468 долара представлява 8 процента от стойността на конете, застраховани по-добре от който и да е работник от Ф. „ДЗУ”.
В. „Южна поща” и ръководството на СДС – единна демократична опозиция, биха могли да претендират за икономическия ефект от 5156 щ. долара (може и 50% като останалите са за помощ за безработните от Ф. „ДЗУ” или за материали на заводите ЗИН или ЗМП например). След нашия митинг и поставяното на въпроса ръководството на Ф. „ДЗУ” си припомни с писмо № 042 от 17.ІV.1990 г…. е прекъснало контракт № 16614 още с протокол от 25.Х.1989 г. с г-н Руда, извини се на Булстрад и плащането на 5156 щ. долара се спряно. ИСКАМЕ СИ ЕФЕКТА!
Дребна подигравка № 2. „Имаме във Ф. „ДЗУ” добра социална политика” – видяхме я и в БТ. Но не забравяйте – „грижата на партията е грижата за Човека”. Така е и във Ф. „ДЗУ”. Ето например двама „човеци” си разписват договор за ползуване на почивната база – Пампорово само за 25 000 долара за 9 месеца – хаджи Атанас (разбира се, без гл счетоводител, без съгласие на Профсъюзи) и то от 1.ІV.1990 г.
Подарените на другата страна „еднолична фирма „Панчо Коларов”, паспорт и микробус „Фолксваген” за пътуване в Гърция, СФРЮ, Австрия и ГФР се ползуват много преди 1.ІV.1990 год.
Пита се къде са парите от преди 1.ІV.1990 г. – точно от сезона на реорганизиращата се БК – БСП, която в горецитираната Почивна база се променяше твърде бавно чрез своите и чужди гости. Пита се защо получателят на скромните 25 000 долара не си е вписал банковата сметка, договорът няма номер, а общата сума на прихода е една малка част от капацитета на Почивната база на работниците на Ф. „ДЗУ”… Претендираме пак за целия, или 50:50% от ефекта предварително, за да не ни се открадне предложението от БСП и пак да не можем да си купим например уредби за озвучаване на цяла Ст. Загора, както БСП може да прави.
Средна подигравка № 3. докладват на хаджи Атанасов, че една от нека да кажем, нивите му с ортак носи 951 000 англ. лири загуба за седем месеца! И понеже сяа английски парите, а пък ВВС от Англия е тръгнала да разпространява вредни слухове за него, че е милионер, разпорежда да се скрият докладните и да не се дават и на Държавен финансов контрол, който и не се е разбързал.
Пак питаме хаджи Атанасов къде изчезна докладна № 386 от 31.08.1988 г. за тази орташка нива? Колко плащаме месечно от 200 000 долара загуба?
Този път не претендираме за ефекта, той ваш и първо трябва да ни отговорите вие, ДФК, а може и Окръжна прокуратура да се престраши. Ако продължавате да ни препращате до др. Андрей Луканов, ще отидем и при него, щом според вас той трябва да отговаря. Ето как се става хаджия през времето на 45-те години, които не бяха наши.
Инж. Живко ЖЕЛЕВ
