ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 25, 1990 г.
КАК ЩЕ ГРАДИМ ХУМАННО ОБЩЕСТВО?
Съвсем близко сме до времето, когато старозагорските висши учебни заведения ще имат правото да получат патент за изобретението „Хуманизиране на обществото чрез дехуманизация на образованието”. Лошото в случая е, че това ще бъде едно от онези изобретения, които не носят прогрес, а връщане към невежеството и застоя.
За какво става въпрос? С решение на Академичния съвет във ВМИ са ликвидирани възможностите за изучаване на социално-политическа история на България, обща икономическа теория и политология. От обществените науки е оставена единствено философията, и то като свободно избираема, наред с още 7 специални медицински дисциплини. Почти същото е на път да стане и във ВИЗВМ, където обаче изучаването им се предлага на свободно избиране между 24 дисциплини, сред които са също физика, математика, зайцевъдство, бубарство, маркетинг и др. На практика това означава ликвидиране на обществените науки.
Предлагането на голяма част, дори на всички дисциплини на свободна избираемост се практикува във високоразвитите страни, но при нас, в този момент, то би имало обратен ефект. За съжаление у по-голямата част от българските студенти мотивацията за придобиване на знания е много слаба, за което мисля вината не е тяхна. Просто условията за реализация, които досега системата предлагаше на младия специалист, далеч не се определяха от критерия кой колко знае или какво е учил. Достатъчно беше да има ДИПЛОМА. От там нататък действуваха законите на привилегиите, роднинствата или… разпределението. Това обяснява защо „свободната избираемост” означава на практика ликвидация. И аналогията с американските студенти, която някои ръководители правят е най-малкото неуместна.
И така, ние сме изправени пред реалната опасност институтите с нехуманитарен профил да се дехуманизират окончателно. До сега тази роля се изпълняваше до известна степен от т.нар. идеологически дисциплини. Но особено през последните няколко години тяхното преподаване и изучаване се превърна в анахронизъм, произтичащ главно от нелепото съчетание на пълен субективизъм с претенции за научност. Затова и едно от първите искания на студентите след 10 ноември беше деидеологизацията на образованието. Съветът за висше образование, предполагам воден от страха „да не стане като в Чехия”, реагира светкавично с два телекса. Първият спря занятията и отмени изпитите по четирите идеологически дисциплини, а вторият обяви „нулев” семестър и творчески отпуск за преподавателите.
В бурната политическа обстановка, развихрила се след 10 ноември, бъдещето на България зависи от духовната зрелост на нашия народ. В атмосферата на митинги, стачки, „национален въпрос”, „македонски въпрос”, при непрекъснатото изникване на партии, независими дружества и нови поразяващи факти часовете по идеологическите дисциплини съвсем естествено се превърнаха в часове по историческа и полотическа грамотност. Те бяха единственото място, където не само можеше да се намали градусът на студентското напрежение, но и да са даде съвет, насока, да се потърси аналог в миналото и въобще ДА СЕ ИЗГРАДИ ПОЗИЦИЯ. Показателна е реакцията на един студент, който веднага след телекса от 6 дек. Каза: „Изглежда някои се страхуват от всичко, което говорим в тези часове, и затова побързаха да ги ликвидират”. Не мисля, че това е цялата истина по прекратяването на лекциите, но неоспорим факт е, че именно след 10 ноември ЗА ПРЪВ ПЪТ студентите наистина имаха нужда от нас.
Веднага след решението да се прекрати изучаването на четирите идеологически дисциплини Комитетът за висше образование предложи въвеждането на три нови обществени науки – Социално-политическа история на България в ново и най-ново време, Обща икономическа теория и политология, както и обновена програма по философия. Забележете, предложиха ги не с главна цел ОЦЕЛЯВАНЕ, както много често се опитват да елементаризират нещата, а с главна цел ХУМАНИЗИРАНЕ на висшето образование. Защото ДЕИДЕОЛОГИЗАЦИЯТА в никакъв случай не трябва да се превърне в ДЕХУМАНИЗАЦИЯ. И защото историческата, икономическата и политическата култура на днешните студенти ще бъде един от решаващите фактори на бъдещето.
Разбира се, никак не е маловажен въпросът дали всички преподаватели от старото преподавателско тяло са годни (а защо не и дали имат моралното право) да преподават новите дисциплини. Този проблем, мисля, би намерил своето естествено разрешение още наесен, ако се допусне преподаването им. Защото студентската аудитория днес е особено чувствителна и не би допуснала фалш, евтина пропаганда или псевдонаучни сурогати.
Във всички високоразвити общества днес се полагат усилия на студентите – бъдещата интелигенция, да се поднасят все повече и по-резултатно знания за миналото развитие и съвременното състояние на човешкото общество. Във водещите образователни системи процентът на хуманитарното познание в нехуманитарните специалности е 25-30. в САЩ например задължително се изучава „История и теория на американската демокрация”. От няколко години в съветските ВУЗ студентите изучават задължително „Социално-политическа история на ХХ век” и още три обществени науки. Всичко, на което бяхме и сме свидетели през последните месеци у нас, показва не само съществени празноти в познаването на националната ни история, но и нещо много по-страшно – пропуските в националното ни самосъзнание. А тези пропуски не се компенсират с нищо. Крайно време е да проумеем, ме НЯМАМЕ ШАНС ЗА НАЦИОНАЛНО ОЦЕЛЯВАНЕ, ако не черпим поуки от националната си история.
УБЕДЕНА съм, че изучаването на ОБЩЕСТВЕНИ науки е обективна необходимост, продиктувана от обективните реалности – ниска култура, съчетана с безспорна активност. Кому е нужно да създаваме политически неграмотни специалисти? Та нали за 45 години се убедихме, че общество, съставено от послушни марионетки, е обречено на гибел! С просто око се вижда, че политическата грамотност не е само обща култура, а преди всичко ИКОНОМИКА. Или може би някой се страхува от ПРОСВЕТЕНИ и МИСЛЕЩИ специалисти? Вярно – те не могат да бъдат лесно манипулирани. И защо точно ние, българите, които 100 години се мятаме между демокрацията и тоталитаризма и не сме се научили на елементарните правила на тази демокрация, сме на път да отхвърлим правото на нашата научно-техническа интелигенция да бъде духовен лидер на народа? Как ще преодолеем грубия технократизъм и как ще градим хуманното общество?
Сега, когато на пръв път имаме възможност да се освободим от диктата на догматизираните идеологически постановки, се оказва, че сектантско-прагматичните подходи и администрирането продължават да действуват. Този път облечени в дрехата на АВТОНОМИЯТА. Решаването на съдбата на общественото познание във ВУЗ в момента е право само на тесен кръг ръководители, които навярно са чудесни специалисти в работата си, но не трябва да имат претенциите на вездесъщи и в тази странична за тях област. Автономията е безспорна придобивка, но преди всичко е ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Задължение да мислят държавнически, а не изхождайки от габаритите на собствения си мироглед.
НАЛОЖИТЕЛНО Е:
-Да не се допусне ликвидирането на хуманитарното познание във висшите учебни заведения, което би изградило у бъдещия специалист ЛИЧНОСТТА с ясна гражданска позиция.
-Да се оформи ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПАКЕТ от социални дисциплини с определен хорариум и правото да предложат разпределението в него да се предостави на катедрите „Обществени науки”.
Само по този начин ръководствата на институтите ще избегнат съществуващите сега тенденциозност и субективизъм.
В противен случай ТЕ ще носят моралната отговорност пред редица осакатени поколения специалисти. И пред България. Заради самолетите, които ще продължават да излитат на бордовете си с български инженери, лекари и всякакви специалисти. За да ги отведат примерно в Канада. Да секат дърва.
Николина ХРИСТОВА
ВИЗВМ
Как ще градим хуманно общество?
