Известните пет средновековни каменни плочи от Стара Загора с релефни изображения на животни се считат от специалистите за едни от най-важните и ценни археологически находки в България и Европа. Плочата с изображение, приемано за лъвица с малко лъвчe, е открита през 1957 г. на около 300 м западно от върха на Аязмото. Лъвицата става основен елемент в герба на Стара Загора, както и един от символите на града.
[ad id=“225664″]
Уникални находки са намерени в непосредствена близост до Аязмото на Стара Загора, свещен връх за града, където е имало извор и светилище още от времето на траките Сред специалистите преобладава мнениeто, че пластиките са изработени от местно ателие от района на селата Хрищени, Колена, Змеево и Борилово.
Датирането на каменните плочи все още е спорно. Според някои учени те са от VIII-IX век и са свързани с прабългарско езическо капище в Берое (Боруй).
[ad id=“236993″]
Според други специалисти пластиките са от по-късен етап.
Възникват основания, че прибързано наречените като лъвове фигури са всъщност барсове от южноазиатски вид (пуми, рисове). -За разлика от лъва, барсът е съвършено чужд на византийската и западноевропейската художествена иконопис. Той обаче често се среща в раннобългарските изображения и графити. На китайски България се произнася „Баодзялия“, където „бао“ означава „барс“, или по китайски България = „страната на барсовете“.
Какво е животното станало символ на Стара Загора?
