Нагоре в Балкана, преди Предела на прохода „Хаинбоаз“ има една двукилометрова отбивка, която води до никому неизвестната махала Бойчовци. Това е едно от немалкото вече на брой села без нито един жител. Единствено през лятото там може да се забележи жив човек.
[ad id=“225664″]
Пустата махаличка е обвита с мистерия и тайнственост още от древни времена. Напомня за декор от филм по Хичкок. На самия връх на Балкана са пръснати двадесетина къщи, повечето от които са от кирпич и на над 200 години. Не се вижда жива душа. Тук някога е имало близо 180 жители, обмисляли са да отварят даже училище, но сега всичко е изоставено, разказва 75-годишният бивш учител Тодор Ненков, който се оказва единственият обитател тук. Възрастният мъж разказва, че всеки път, когато идва, намира все повече окрадени и „разкостени“ къщи.
[ad id=“263680″]
Моята е кирпичена и за това не са ме закачали, обяснява той, докато отпиваме вода от селския кладенец, който се оказва единственият водоизточник в района. В коритото към него някога са се къпали почти всички жители, а пустеещите в момента улици са били пълни с хора, раждали са се деца, организирали са се сватби… Всичко това е само спомен.
ВЪПРЕКИ ПЕЧАЛНОТО СИ НАСТОЯЩЕ ОБАЧЕ БОЙЧОВЦИ СЕ ОКАЗВА ЕДНО ОТ НАЙ-МИСТИЧНИТЕ СЕЛЦА В ЦЕЛИЯ РЕГИОН.
Повече от два века насам поколения наред негови жители търсят прочутото съкровище на турската хазна. Легендата за него се предава от баща на син.
Историята на прочутото имане започва преди повече от 200 години, разказва роденият през 30-те години на миналия век пенсионер.Той е слушал десетки разкази за това от по-старите си близки, които пък ги научили от техните.
[ad id=“238430″]
Просека в дере отвежда до руините на няколко постройки, само на стотина метра западно от последните пустеещи къщи в Бойчовци. Според легендата тук някога задружно живели две вдовици. Турци изклали мъжете им и ги оставили с невръстни деца в тогавашните размирни години. Един ден през Бойчовци минал ескортът на турската хазна на път за Цариград. Уморени, войниците се отбиват у вдовиците. Двете жени намерили удобен момент да отмъстят за затритите си съпрузи. Извадили богата вечеря и люта ракия. Турците бързо се напили и изпозаспали. Тогава вдовиците нагорещили пчелен мед и, още врящ, го изсипали в очите и гърлата им. Това е най-сигурната смърт, спомня си почти ежедневните разкази на дядо си бай Тодор.
[ad id=“225664″]
ТЕЛАТА НА ОХРАНИТЕЛИТЕ НА ХАЗНАТА БИЛИ ЗАКОПАНИ В РОВ МЕЖДУ ДВЕ КРУШОВИ ДЪРВЕТА, ПОСОЧВА НИ ТОЙ. И ДОСЕГА НИКОЙ НЕ ДРЪЗВАЛ ДА ПРИПАРИ ДО НЕГО.
Двете вдовици взели всичкото злато и скъпоценности и ги скрили на тайно място край къщата, от която сега са останали само стени и приземието, видя наш екип на живо. Стотици хора оттогава са идвали в този район, за да търсят имането.
Тогава започнало да се изпълнява и проклятието на 250-годишната къща. За него в Бойчовци научили от сина на една от вдовиците – дядо Иван Радославов, който отдавна не е между живите.
На проклятието дядо Иван и съпругата му Цана отдават смъртта на синовете си Стефан и Славчо. Двете момчета са погребани едно до друго в древното гробище в махалата. Стефан умира при мистериозни обстоятелства, ден преди да се уволни от казармата. Няколко години същата участ сполетява и брат му Славчо.
[ad id=“263680″]
Никой не могъл да обясни от какво точно са починали – по едно и също време, точно в нощта, преди да се уволнят. „Всички в селото са убедени, че това е резултат от проклятието, което тегне над къщата още от времето на вдовиците. Сега един мъж купи имота. Не сме му казвали, за да не се откаже и да си тръгне. Но наистина целият род бе затрит по този начин. Като починаха момчетата, дядо Иван и баба Цана си осиновиха момиченце. То се ожени за моя брат, и двамата не са между живите. Златото е виновно, никой не знае откъде идва проклятието”, смята пенсионираният учител. Като малък той често идвал тук, за да наблюдава тайнствената къща, в която се смята, че има съкровище.
В МОМЕНТА ОТ СГРАДАТА ПОЧТИ НЕПОКЪТНАТИ СТОЯТ КИРПИЧЕНИТЕ СТЕНИ, В КОИТО НЕ Е СЛОЖЕН НИТО ЕДИН ГВОЗДЕЙ. Единствено плоченият покрив се е сринал върху полувкопаните одаи. През всичките тези години никой не е посмял да пипне прокълнатата къща. Не се е намерил и смелчага да пренощува в нея.
В съседство се издига „новопостроена”, поне 150-годишна сграда, където дядо Иван и баба Цана отглеждали синовете си Стефан и Славчо. Почти цяло Бойчовци, кръстено на основателя си Бойчо, напомня на архитектурен музей от Възраждането. Тук сякаш времето е спряло, а единствената екстра на съвременния свят е електричеството.
