Ако мъжът е изписан красавец, не е учудващо, че има много жени. А ако този красавец е и италианец, то той просто e длъжен да е сантиментален. За Катрин Деньов срещата им на снимачната площадка не е нищо особено. Просто работа и толкова, а и сантименталността не е качеството, което я привлича у мъжете.
„Това се случва само на другите“
По ирония на съдбата точно така се нарича филмът, който събира тази звездна двойка. И „това“ се случва именно с тях. Катрин току що се е разделила с режисьора Франсоа Трюфо. Тя е хладна и затворена. Когато я вижда за първи път, Мастрояни възкликва: “Още една професионална красавица!“. В този момент той пък преживява раздялата си с актрисата Фей Дънауей.
До Марчело винаги е имало силни жени, но не всяка е била готова да му роди дете. Като истински италианец, той несъзнателно търсел точно майката у жената, докато в крайна сметка не се жени за Флора – негова единствена официална съпруга. Флора го обичала предано и предварително му простила всички изневери. Самата тя била италианка и разбирала прекрасно, че е безполезно да се надява на верността му.
Французойката Катрин, в която целият свят бил влюбен, била въплъщение на чара и еталон за женственост. След трагичната гибел на сестра й в автомобилна катастрофа, най-много от всичко се страхувала да загуби близък човек.
През пролетта на 1970 г. на снимачната площадка на „Това се случва само на другите“ Катрин Деньов е на 27, а Марчело на 49.
По сценарий Катрин и Марчело играели съпрузи, загубили детето си. За да е убедителна играта, режисьорът Надин Трентинян оставила актьорите в полутъмна стая, почти без мебели, книги, списания, с много малко храна, в продължение на няколко дни. Когато принудителното заточение приключило и двамата излезли на светло, на всички им станало ясно, че изобщо не са имали нужда от нищо и никого, дори от храната.
Брак по италиански
След края на снимките тя заминава за Париж, а той за Рим. „Всеки ден купувах цветя, късах венчелистчетата и гадаех: Обича ме, не ме обича“, спомня си Мастрояни. Той иска да я вижда по-често и я моли да се премести при него в Рим. Катрин, обаче, остава непреклонна в решението си да не напуска френската столица. Марчело буквално пада на колене пред законната си съпруга, като я моли за развод.
Заминава за Париж, а Катрин все още не му обещава нищо. Тя става по-усмихната и още по-красива, появяват се заедно на публични места. Щастливи са и това личи.
Няколко дни по-късно с две каси шампанско, цветя и пръстен с огромен диамант, той отива при любимата си в дома им в Ница. След като изслушала всичките му признания и предложението му за брак, с безкрайно спокоен глас Катрин отвърнала с “Не!“. Събрала багажа си и се върнала в Париж. Първото, което Марчело направил, било да се обади на Флора. Ридаейки, той крещял: “Флора, тя ми отказа! Искам да умра!“ А отговорът на бившата му съпруга бил: “Какво очакваше от тази въртиопашка? Събирай си нещата и се връщай в Рим!“
„Кой ви каза, че съм щастлива?“
Лекувайки раните си у дома при всепрощаващата Флора, Мастрояни отново щурмува непрестъпната крепост Катрин. Става ясно, че тя е бременна, а на 28 май 1972 г. се ражда Киара-Шарлота Мастрояни. Марчело вече има доста деца, в това число извънбрачни, но Киара е плод на неговата последна и най-прекрасна любов, затова и най-желаното дете. Обезумелият от щастие баща раздавал шампанско на минувачите по улицата, крещейки: “Роди ми се дъщеря! Боготворя майката на това дете!“
Мастрояни смятал, че детето ще го свърже завинаги с Катрин, но за нея раждането на Киара изобщо не било повод да се омъжи. И тя отново му отказва брак.
Вторият отказ се превръща в сериозен удар за Марчело. Отношенията им се влошават и историята им завършва там, където е започнала – на снимачната площадка. Когато Киара навършва годинка, Катрин му заявява, че отношенията им са изчерпани. Всичко свършва.
Въпреки че се връща при Флора, Марчело Мастрояни умира на 19 декември 1996 г. в ръцете на Катрин и Киара. Подарък или ирония на съдбата, никой не може да каже.
Днес Катрин Деньов живее сама. За себе си тя казва:“Винаги съм си тръгвала първа, дори от великите…Мъжете никога не ми простиха това, че ги оставях в най-бурния момент от връзката ни. Може би не се досещаха, че така се спасявах от нетърпима болка. Днес децата са моята радост. Кой ви каза, че съм щастлива? Изобщо не съм. Бях щастлива преди 40 години, когато се снимах в „Шербургските чадъри“. Сега просто обичам живота. Знаете ли – щастието е привилегия на младостта.“
AFISH.BG
