От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№115
Всички българи знаят името на покръстителя на народа ни – Борис I (IX в. – 907), както и историческия драматизъм на прехода към християнизация. Малкоизвестни обаче остават някои факти, които макар и не толкова важни, все пак говорят за мястото на България в контекста на европейската култура. Личната драма на княз Борис служи за сюжет на три френски трагедии: първата от 1641 г., озаглавена “Християнска България”, втората – 1660 г., заглавието на която не се е запазило, и третата – от 1675 г. на латински език, играна пред отбрана публика в Париж. Италианският поет Франческо Брачелини (1556-1646) написва поема в дванадесет песни, онасловена “Покръстена България”, отпечатана в Рим през 1667 г. В една запазена графична рисунка в книга, съхранявана в библиотеката на Ватикана, е изрисуван Христос, а от двете му страни са коленичили папа Формоза и княз Борис. Рисунката възпроизвежда фреска от черквата “Сан Джовани е Паоло” в Рим, рисувана между 891 и 896 г., която днес не съществува. В църква във Верона през XV в. Франческо Мерони изобразява в стенопис княз Борис. Той е представен и във фреска в Рим в бойни доспехи, на почетно място, непосредствено до Исус Христос, каквато чест преди това е оказвана само на Карл Велики. Княз Борис е канонизиран от българската църква скоро след смъртта си (византийската църква признава канонизацията) и е възвеличан в редица произведения на старобългарската литература.
