Копринка е село в южна България, на около 5 километра от Казанлък. До селото е изграден едноименен язовир на река Тунджа, който е сред най-големите в страната.
[ad id=“225664″]
За названието на селото се предава легенда. Тя гласи, че преди много, много години на мястото на сегашния язовир е имало голям син вир. Той приличал на малко езеро. На левия му бряг имало малко селце. В него живеела прекрасна девойка. Очите ѝ били сини като вира, а русите ѝ коси блестели на слънцето, сякаш били от коприна. По тази причина я нарекли Копринка. За нейната хубост се говорело чак до равно Загоре.
На сърцето ѝ лежал личният момък на име Стоян. Той свирел с кавал омайна музика. Двамата влюбени се срещали край синия вир.
Един ден обаче настъпила беда. В селото пристигнала турска потеря, оглавявана от Мурад бей. Той поискал невестите да му приготвят ядене, а момите да отидат на трапезата при него.
[ad id=“263680″]
Щом видял красивата Копринка, беят останал смаян от дивната ѝ хубост. Веднага поискал да я отведе със себе си. Тя, разбира се отказала, а Мурад бей настоявал. Тогава Копринка извършила изключително смела постъпка – зашлевила плесница на бея. Той се рагневил и наредил да затворят момата в плевня сед селото.
През нощта момичето с големи усилия успяло да избяга, и тичайки се хвърлило в синия вир.
На следващия ден Стоян научил за случилото се, събрал другарите си и лично отрязал главата на Мурад бей.
Настъпила люта битка и селото се превърнало в пепелище.
Хората напуснали мястото и си наприли домове малко по – на север. Там основали ново селище, което нарекли Копринка, в чест на красивата достойна българка.
[ad id=“236993″]
