Легендите разказват, че в мрачните години на робството еничарите събирали „кръвен данък“. Те ходели по къщите и насила отнемали мъжките рожби от родителите им. За да се знае в коя къща са били, те бележели вратите с кръв. За да скрие детето си, една майка заклала петел и с кръвта му напръскала пруста, портичката и оградата пред дома си. Когато еничарите пристигнали, видели кървавите следи и се убедили, че преди тях вече е минала друга потеря. Така майката успяла да спаси сина си. Всъщност е било практика българските семейства да маркират с кръв входните си врати, за да заблудят еничарите, че от техните къщи вече са взети момчета за попълване на войските на османската империя.
Вторият „Трифунеи“, тоест денят след Трифон Зарезан, българите наричат Петльовден и по своя характер това е мъжки празник. Старите хора разправят, че този ден се почита, защото, още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тази легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал.
Вече триста години денят 2 февруари се отбелязва като празник на мъжките рожби. И досега жителите на някои села, по стар български обичай празнуват Петльовден. Облечени с празнични дрехи, те разхождат из улиците по един петел, след което го обезглавяват рано сутринта на 2-ри февруари. Части от сварения петел, заедно с пита и мед се раздават на съседите за здраве. В някои райони колят черна кокошка за курбан. Забранено е да се работи, защото се вярва, че това е „черен“ ден и ако се подхване нещо, „къщата ще се почерни“ и децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Не се правят годежи и сватби, за да не умре някой от младоженците. Дори в някои райони Петльовден е познат като св. Черна, баба Черна, Черен ден и е символ на тъмнина; мрак, смърт. Затова обредните действия на празника трябва да умилостивят лошите сили. Те включват жертвоприношение на петел или кокошка, а също и житна жертва (питата с мед). Тези езически по съдържанието си ритуали, са адаптирани към култа на св. Евтимий, покровител на децата. В християнските и дохристиянските култури петелът възвестява изгрева на слънцето. С неговия образ е свързана и представата за възкресението на мъртвите – той е символ на вечно възраждащия се живот, а 2 февруари става ден на мъжката рожба. Майките, които имат момченца, гостуват на своята баба-акушерка в селото. Носят се погача, заклан петел и дарове.
