Повечето цедени кисели млека и пресни сирена, които се продават в магазините в България, съдържат пречистен туткал, познат като тапетно лепило (получава се при варене на кости, рога, кожени отпадъци и др. – б.р).
Целта е да се постигне определена гъстота и структура на продукта, твърди доц. Петър Панайотов, преподавател в катедра „Мляко и млечни продукти“ в Университета по хранителни технологии в Пловдив, цитиран от изданието „Марица“.
Той уточни, че най-предпочитаният и евтин сгъстител е емулгаторът „карбоксиметилцелулоза“. Той се разтопява лесно на водна баня и с него могат да се лепят тапети, но това ще ви излезе скъпо, коментира Панайотов. На едро килограм от тази добавка струва над 4 лева, докато тапетното лепило е под 2 лева.
„Всъщност тапетното лепило представлява технически продукт, получен от „карбоксиметилцелулозата“. То се влага в млечните продукти, когато бъде химически пречистен и освободен от всякакви деривати. Ако бъде добре пречистен, тогава този продукт не е вреден. Важното е на етикета на млякото или сиренето да пише, че има стабилизатор или съответното „Е”. Тогава клиентът ще бъде информиран и ще закупи продукта на своя отговорност“, допълни доц. Панайотов.
„Марица“
