www.svobodnaevropa.bg Наивни ли бяхме през 89-та? Тимъти Гардън Аш говори в София
Какво става, когато с възторг и под звуците на “Одата на радостта” препускаш към бленуваната Европа, а години по-късно вече си готов да я обвиниш за всичките несгоди и да пуснеш “Кармина Бурана”? Какво се случва след всяка революция, довела до кардинални промени и постижения? Всичко е като люлката – колкото и силно да я залюлееш, в определен момент ще се върне в изходна позиция. А накъде е следващата крачка, е по-скоро лесен въпрос. Крачката е винаги към добре познатото. Ако тези въпроси дори за момент са занимавали някого, след среща с Тимъти Гардън Аш направо ще кънтят.
Наивни ли бяхме?
“Започнахме да правим грешката да мислим, че случилото се през 1989 година и след това е новата норма, а всъщност видяно от днешна гледна точка, изглежда по-скоро като голямо изключение”, казва британският историк и журналист пред препълнената зала в София. Лекцията “Наивни ли бяхме? Размисли върху надеждите ни през 89-та” е част от поредицата „Мемориална лекция ДЖУ“, организирана от Центъра за либерални стратегии.
Като професор в Оксфордския университет, “Станфорд” и “Сент Антъни” Тимъти Гардън Аш е посветил години на съвременната европейска история.
“Всеки историк, който наблюдава някаква революция, трябва да очаква контрареволюция. Това виждаме сега в Европа. След 30 години либерална революция идва антилиберална революция”. Така изглежда неговият прочит на надигащата се популистка вълна на много места на Стария континент – от Великобритания, през Унгария и Полша до Балканите.
Гласовете на популизма
Докато една част от обществото и политиците утвърждават постигнатото през последните 30 години, друга част събира сила за действия. Благодарение на нея е бил възможен и Брекзит, смята Аш. Според него основното предизвикателство пред всеки, който мисли, че Европейският съюз трябва да застане твърдо зад демокрацията, плурализма и върховенството на закона, е осъзнаването, че ключът се крие в защитаването на тези ценности във всяка страна поотделно. “Лесно е да си европеец на международна конференция и в приятен хотел. Мястото, на което трябва да поставим въпросите за Европа, е в малките градове, в провинциите, в изостаналите региони на нашите собствени страни”.
Законите на физиката – закони на политиката
Ако в момента разочарованието от Европа обхваща държави, които преди години са били ясно проевропейски настроени, то това може да бъде обяснено с незнанието какво следва след изкачването на върха.
“Ако погледнете как върви проевропейската политика от 50-те до 90-те години, ще видите, че тя следва един модел: били сме на лошо място, искаме да бъдем на по-добро и това място е Европа. Една от най-големите кризи, които преживяваме днес, е кризата след успеха – разочарованието”, разказва Тимоти Гардън Аш. Както във физиката на всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие, така и в процесите няма как да има революция без контрадвижение. Историкът няма математически еднозначни отговори за случващото се в Европа днес но знае, че когато някой вдига ръка пред множеството и сочи напред, винаги ще има някой, който ще сочи в другата посока.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
