22 април 2016 г. (петък)
15:30 часа, ДТ „Гео Милев” – камерна зала
17:00 часа, Книжарница „Хеликон”
Милош Латинович (р. 1963) е сред водещите сръбски писатели днес. Работил е като журналист във вестник „Комуна“ и Радио Кикинда, бил е сътрудник на редакционните съвети на няколко ежедневници и списания в Сърбия, включително Дневник, Борба, National Geographic и др. В продължение на няколко години редактира литературния раздел, озаглавен „Ръкописи – списъкът на сръбската диаспора „Umbrella“, която излиза във Ванкувър – Канада. За статията „В средата на терена около морето“, публикувана в списание „Седмичен вестник“ през 1999 г. печели „Гран при“ на фестивала „Interfer“ в Sombor. В периода от 1999 г. до 2001 г. е работил като директор на Националната библиотека „Йован Попович“ в Кикинда, а от 2003 до 2008 г. е директор на Националния театър в Кикинда. Като член на общинския съвет в Кикинда е отговарял за отдела за култура, образование и медии в периода от 2008 до 2013 г., а в последните три години от мандата заема позицията на заместник-председател на Кикинда. Понастоящем е директор на BITEF TEATAR, Белград, Сърбия. Женен с две деца.
Латинович е автор на шест книги с разкази, пет романа, две книги с есета, две монографии и десетки драми. Публикувал е повече от сто литературни статии в периодични издания и вестници. Негови произведения са преведени на ромънски, английски, немски, унгарски, словенски, словашки.
Балканският отговор на Маркес и Кафка, така сръбската критика определя романа „Сто дни дъжд“, получил наградата за книга на годината „Златен слънчоглед“.
Романът на Милош Латинович (част от поредица, съфинансирана по програма „Творческа Европа“) успешно показва в детайли сложността на днешния свят, когато рухват всички утопии за това, че този свят ще бъде по-добър, по-щастлив, по-богат, по-спокоен и по-поетичен… Това е претворено в разказ за едно завръщане в родния град, на фона на исторически събития, любовни и криминални интриги, рушене на основите на битието, интригуващи литературни препратки и един особен тънък хумор.
В романа „Сто дни дъжд“ главната героиня Беатрис прекосява цяла Европа, за да се добере до родното градче на баща си. От Лондон в Сърбия я връща волята на покойния вече родител – да продаде наследствените имоти.
С Маркесови щрихи Милош Латинович рисува миналото, настоящето и бъдещето на затънтената европейска провинция, в която живеем ние, на Балканите – врящ котел от страсти, исторически връзки и болни амбиции.
„На Балканите има една страна, която граничи сама със себе си. Където живеят най-красивите жени, а раждаемостта спада. Където безработните работят най-много, където на най-плодородните земи живеят хора, които гладуват. Където влаковете винаги закъсняват. Където всички играят футбол, а побеждават във ватерпола и волейбола. Където всички бързат за работа, а никой не стига навреме. Където здравеопазването е безплатно, а лечението скъпо. Където световната криза е получила гражданство и живее там постоянно. Където обществените поръчки са тайна, а държавните тайни – публични. Където войните никога не свършват. Където съдебните дела траят по-дълго от живота…“
