– 125 години от рождението на Жан-Пиер Пежо, френски предприемач /1896-1966/.
Президент на автомобилната компания „Пежо“ (1945-1964).
– 90 години от рождението на Ищван Ерьоши, унгарски писател и дисидент /1931-2005/.
Автор е на стихове, пиеси и на над 35 книги. Носител на литературна награда „Атила Йожеф“ (1952). Участвал е във въстанието в Унгария през 1956 г., заради което е осъден на 8 години затвор. През 1960 г. е амнистиран. В периода 1977-1982 г. е драматург на театъра в гр. Капошвар, след което става писател на свободна практика. От 1989 г. до 2004 г. участва активно в политиката, в работата на ръководството на партията Съюз на свободните демократи.
– 85 години от рождението на Симеон Правчанов, български журналист и писател /1936-1987/.
Работил е във в. „Учителско дело“, в. „Труд“, в. „Литературен фронт“, в. „Антени“, сп. „Обзор“. Заместник-директор и директор на Българския културен център в Прага, Чехия (1969-1971). Автор е на 11 книги, сред които „През прозореца на вагона“ (1965), „Автор и герой“ (1966), „За да останеш“ (1970), „Едно последно лято“ (1972), „Обичам те – и нищо повече“ (1982), „Майсторът в Народното събрание“ (1983), „Обвиняеми и обвинители“ (1985) и др. Носител на орден „Народна република България“ първа степен (1986).
– 65 години от рождението /1956/ на проф. Николай Слатински, български математик и политик, експерт по международна и национална сигурност.
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Изпълнителен директор на фондация „Демокрация и сигурност“ (1995-1999). Секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов (20 януари 2002-1 февруари 2007). Преподавател във Военната академия „Г.С. Раковски“, в Университета за национално и световно стопанство и в Нов български университет. Автор е на книгите „Измерения на сигурността“ (2000), „Националната сигурност – Аспекти, Анализи, Алтернативи“ (2004), „На вниманието на г-н президента 2002-2006“ (2008), „Ирак. Така съветвах президента“ (2009), „Петте нива на сигурността“ (2010), „Сигурността – животът на мрежата“ (2014), „Рискът: новото име на сигурността“ (2019) др.
– 50 години от смъртта на Цончо Чапанов, български метеоролог и изследовател, първият българин, стъпил на Антарктида /1930-1971/.
От 1957 г. е научен сътрудник, ръководител на лаборатория по радиосондажи към Централното управление на хидрометеорологична служба при БАН. През 1967 г. е включен в състава на 12-та съветска антарктическа експедиция като част от международен екип, в който влизат учени от Чехословакия и САЩ. На 3 февруари 1967 г. за първи път развява българското знаме на Антарктида. С Указ на президента от 31 май 2016 г. на името на първия български полярник на Антарктическия полуостров в Антарктида е наречен връх Цончо Чапанов.
– 45 години от смъртта на Франсис Мелой, американски дипломат /1917-1976/.
Посланик на САЩ в Ливан (24 април 1976-16 юни 1976). Убит е в Ливан на 16 юни 1976 г.
– 10 години от смъртта на Иван Бориславов, български поет и преводач /1946-2011/.
Работил е в Българското национално радио (БНР) като редактор и завеждащ редакция (1966-1970), заместник главен редактор на Младежка редакция (1970-1976), заместник главен редактор на Главна редакция „Литература, изкуство, култура“ (1977-1993). Генерален директор на БНР (6 февруари-15 май 2001). Автор е на стихосбирките „Слънчева лавина“ (1978), „Мигове с Париж“ (1986),“ Разговор с безкрая“ (1986), „Гнездо над бездната“ (1992), „Светкавица за спомен“ (1994), „Небесна археология“ (1995), „Докато дишам“ (1996), „Партитура за мълчание“ (2000), „Лунатико слънчасал“ (2000), „Абракадабра и други заклинания“ (2005) и др. и на книгите за изкуството – „Поезия и багри“ (1987), „Светлината, която остава“ (1994), „Осип Цадкин“ (1995) и др. Носител на Годишната награда на БНР за културна публицистика (1984), на годишната награда на Съюза на преводачите в България за най-добра преводна стихосбирка (1987) за „В сърцето на света“ от Блез Сандрар, на годишна награда на БНР за радиоесеистика за цикъла „Поезия на словото, поезия на багрите“ (1988) и др.
– 5 години от смъртта на Никола Радев, български журналист и писател /1940-2016/.
Бил е директор на „Профиздат“ и на издателство „Земя“. Председател на Съюза на българските писатели (9 октомври 1999-18 октомври 2003). Автор е на 14 книги, които имат близо 30 издания. Носител литературната награда на Русия „Михаил Шолохов“ за книгата си „Когато Господ ходеше по земята“ (2006).
Източник: http://www.bta.bg/
