– 415 години от рождението на Рембранд (Рембранд Харменсон ван Рейн), нидерландски художник живописец и график /1606-1669/.
Автор е на картините „Убиване с камъни на Свети Стефан“ (1625), „Младият Рембранд“ (1628), „Нощна стража“ (1642), „Йосиф, обвинен от жената на Потифар“ (1655), „Синдиците“ (1662), „Еврейска годеница“ (1664), „Завръщането на блудния син“ (1669) и др.
– 150 години от смъртта на Ян Халупка, словашки писател и драматург, и 230 години от рождението му (26 октомври 1791) /1791-1871/.
– 145 години от смъртта на Александър Фредро, полски писател и драматург /1793-1876/.
– 120 години от рождението на Никола Абаняно, италиански философ /1901-1990/.
– 105 години от смъртта на Иля Мечников, руски учен ембриолог, бактериолог и имунолог /1845-1916/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1908 г. заедно с немския лекар хематолог и имунолог Паул Ерлих за работата им върху теорията на имунитета.
– 100 години от рождението на Брус Мерифийлд, американски биохимик, и 15 години от смъртта му (14 май 2006) /1921-2006/.
Носител на Нобелова награда за химия за 1984 г. за създаване на оригинален метод за химичен синтез върху твърда матрица.
– 100 години от рождението на Петко Тодоров, български архитект /1921-2006/.
Първи председател на Комитета по туризъм в България (22 май 1963-март 1973). Бил е търговски представител на България в Италия, дългогодишен член на Изпълнителния комитет на Световната организация по туризъм, заместник-председател на Международната организация по туризъм и почетен председател на Българската туристическа камара. Под негово ръководство са построени и разработени първите български морски туристически комплекси – „Дружба“, „Златни пясъци“, „Слънчев Бряг“, „Албена“, и започва изграждането на материалната база в планинските курорти Боровец и Пампорово.
– 95 години от рождението на ген. Леополдо Фортунато Галтиери, аржентински политик /1926-2003/.
Президент на Аржентина (22 декември 1981-17 юни 1982).
– 70 години от рождението /1951/ на Георги Балабанов, български актьор, режисьор и сценарист.
Работил е като режисьор в театър „Константин Величков“ в Пазарджик (1976-1980). През 1981 г. започва работа в Студия за телевизионни филми „Екран“, където създава документални филми. През 1988 г. става част от трупата на Театр дьо Солей на Ариан Мнушкин в Париж, от 1986 г. се установява във Франция и работи за европейския ТВ канал Арте. Режисьор и сценарист е на филмите „Помен“ (1979), „Соло за английски рог“ (1983), „Граница на мечтите“ (1996),“Игри без правила“ (2001) и др. Режисьор е на филмите „Една страна без чадър“ (1998), „Досието Петров“ (2014) и др.
– 60 години от рождението /1961/ на Форест Уитакър (Форест Стивън Уитакър), американски актьор, режисьор и продуцент.
Участвал е във филмите „Добро утро, Виетнам“ (1987), „Птица“ (1988), „Ярост в Харлем“ (1991), „Играчка-плачка“ (1992), „Четвъртият ангел“ (2001), „Улични крале“ (2008), „Истината“ (2012), „Зулу“ (2013), „Опрощение“ (2017), „Черната пантера“ (2018) и др. Режисьор е на филмите „Сладка въздишка“ (1995), „Дъщерята на президента“ (2004) и др. Носител на награда „Оскар“ за най-добър актьор във филма „Последният крал на Шотландия“ (2007). Носител на награда „Златен глобус“ (2007). Носител на награда БАФТА (2007).
– 30 години от смъртта на Надежда Винарова, българска балерина /1903-1991/.
Първата българска балерина получила професионална подготовка. Участва в първата професионална балетна постановка в България – „Копелия“ от Лео Делиб (1928). Солистка в оперните театри в Лвов и Катовице, Полша (1924-1927). Примабалерина в Софийската опера и балет (1927-1956).
– 10 години от смъртта на Владимир Голев, български поет и драматург /1922-2011/.
Редактор в Радио „София“ (1950-1952, 1956-1961), редактор на предаванията за България в Радио „Москва“ (1952-1956), главен редактор на сп. „Септември“ (8 април 1975-1989). Автор е на стихове, 20 поетични книги, повести, 6 романа, драми, очерци, мемоари, есеистика и на мемоарно-биографичната книга „Спомени за старата къща“. Лауреат на Димитровска награда (1971). Удостоен е със званието „Народен деятел на изкуството и културата“ (май 1979). Носител на орден „Народна република България“ втора степен за неговите заслуги към българската литература и активно участие в строителството на социализма (август 1972), на наградата на Съюза на българските писатели“ за художествено-документална проза за 1979 г. (май 1980), на националната литературна награда „Никола Вапцаров“ за революционна поезия (18 декември 1981), на орден „Георги Димитров“ (5 октомври 1982), на наградата за поезия „Христо Смирненски“ (ноември 1982) и др.
Източник: http://www.bta.bg/ .
