– 165 години от рождението на Джордж Бърнард Шоу, британски писател, драматург, есеист и публицист от ирландски произход /1856-1950/.
Публикува първото английско изследване за норвежкия драматург Хенрик Ибсен – „Квинтесенция на ибсенизма“ (1890). Автор на пиесите „Къщите на вдовиците“ (1893), „Професията на мисис Уорън“ (1898), „Кендида“ (1898), „Избраник на съдбата“ (1898), „Човек и свръхчовек“ (1903), „Майор Барбара“ (1907), „Андрокъл и лъвът“ (1916), „Пигмалион“ (1916), „Дом на разбитите сърца“ (1919), „Света Йоана“ (1924) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1925 г. за творчеството си, проникнато от хуманизъм, в което съчетава сатирата с необикновена поетична красота.
– 85 години от рождението на Чудомир Александров, български минен инженер и политик /1936-1998/.
Работи в Научноизследователския и проектантски институт за рудодобив и обогатяване като технически научен сътрудник, старши инженер и старши научен сътрудник. Кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (3 април 1976-4 април 1981). Първи секретар на Софийския градски комитет на БКП (23 октомври 1979-14 март 1984). Член на Бюрото на Министерски съвет (февруари 1984-декември 1985). Член на ЦК на БКП (4 април 1981-14 декември 1988), секретар на ЦК на БКП (4 април 1981-3 януари 1984; 5 април 1986-20 юли 1988). Член на Политбюро на ЦК на БКП (3 януари 1984-20 юли 1988). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (2 февруари 1990-25 септември 1990; 27 декември 1996-4 май 1998). Първи заместник-председател на Министерски съвет (3 януари 1984-25 януари 1986), член на Държавния съвет на Народна република България (18 юни 1986-8 февруари 1990). Заместник-председател на Министерския съвет (8 февруари-20 септември 1990). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (30 март 1980-1990). Председател на Стопанско обединение „Минерални суровини“ (октомври 1988-май 1989). Председател на Комитета по геология при Министерски съвет (10 май 1989-февруари 1990). Носител на орден „13 века България“ (8 септември 1984).
– 80 години от рождението /1941/ на проф. Красимир Спасов, български режисьор и театрален педагог.
Работил е във всички български театри, но по-трайно е свързан с театрите във Варна, Бургас, Благоевград, Русе, Стара Загора, Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1977-1978) , Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (1978-1985) , Театър „Българска армия“ (1985-1990, 1996). От 1991 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. За 50-годишната си театрална дейност той е осъществил над 100 постановки от български, руски, западноевропейски и американски автори, сред които „Полет над кукувиче гнездо“, „Обърни се с гняв назад“, „Веселите уиндзорки“, „Чайка“, „Иванов“, „Трамвай желание“, „Стъклената менажерия“, „Много шум за нищо“, „Колко е важно да бъдеш сериозен“ и др. Режисьор е на филмите „Забравете този случай“, „О, Господи къде си?“ и др. Носител на наградата на Съюза на артистите в България „Икар“ за режисура (2012), на наградата на Министерство на културата „Златен век“ – печат на Симеон Велики (17 септември 2014).
– 55 години от смъртта на проф. Марко Марков, български художник и скулптор /1889-1966/.
Автор е на едни от най-известните паметници, символи на София – на патриарх Евтимий (открит на 1 ноември 1937), на Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София и др. Той е един от първите създатели на реалистичния портрет в България. Преподавател по скулптура в Държавната художествена академия /дн. Национална художествена академия/ (1945-1960).
– 45 години от смъртта на Абрам Роом, съветски режисьор /1894-1976/.
През 1930 г. снима първия озвучен филм в СССР „План на великите дела“. Най-известните му творби са „Нашествието“ (1945), „Съд на честта“, „Гранатовата гривна“ (1965) и др.
– 45 години от смъртта на Николай Носов, съветски писател /1908-1976/.
Автор е на книги за деца, най-известни сред които са романите приказки „Приключенията на Незнайко“ (1954), „Незнайко в Слънчевия град“ (1958) и „Незнайко на Луната“ (1965).
– 35 години от смъртта на Уилям Аверил Хариман, американски политик и дипломат /1891-1986/.
Посланик на САЩ в СССР (1943-1946). Посланик на САЩ във Великобритания (април-септември 1946). Министър на търговията на САЩ (1947-1948). Губернатор на щата Ню Йорк (1954-1958). Помощник държавен секретар по въпросите на Далечния изток (1961-1963).
