– 1105 години от смъртта на Климент Охридски, български църковен деец и книжовник /ок. 840-916/.
Ученик и съратник на славянските първоучители Кирил и Методий. От 863 г. ги придружава в Моравия, Панония, Венеция и Рим, където е ръкоположен за свещеник (867/868). Заедно с Наум, Сава и Ангеларий идва в България. Обучава над 3500 души, урежда училища, църкви и манастири, подготвя учители и духовници, книжовници. Създател и най-виден представител на Охридската книжовна школа (края на 9 и началото на 10 в.). През 893 г. е избран за епископ на Дрембица (Велика). Един от първите творци на славянската и българската литература. Името му се свързва със „златния век“ на българската култура. Превежда от гръцки, пише оригинални текстове, разработва литературни жанрове, развива създадения от Кирил и Методий старобългарски литературен език, участва в създаването на втората славянска азбука – кирилицата.
– 180 години от смъртта на Михаил Лермонтов, руски поет /1814-1841/.
Убит при дуел с офицера Николай Мартинов в гр. Пятигорск.
– 175 години от рождението на Георги Данчов (псевд. Зографина), български живописец, революционер и обществен деец /1846-1908/.
Един от сподвижниците на Васил Левски. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) взема участие в Българското опълчение. Участва в Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. Като заместник-кмет на град Пловдив (1890-1893) участва в организацията на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892). Деец на Народно-либералната партия (стамболовисти). Депутат в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886), в IV Велико народно събрание (3 май -15 май 1893), в 7-ото Обикновено народно събрание (1893-1894). Създал е над 50 портрета на български революционери и общественици – Васил Левски (1887, 1888, 1897, 1907, 1908), Христо Ботев (1887, 1888, 1896, 1904)., Захари Стоянов (1889, 1904), Стефан Стамболов (1894) и др. Автор е на композициите „Тракийско хоро“ (1876), „Русалки“ (1875) и др. Известни са около 200 негови икони в църквите в Казанлък, Карнобат, Чирпан, Стара Загора и др. Автор е и на стенописите в Сопотския манастир „Свети Спас“.
– 115 години от рождението на Йежи Гедройц, полски писател и публицист /1906-2000/.
Основател на литературния журнал на полските емигранти „Култура“ (1947).
– 110 години от рождението на Николай Кузнецов, съветски разузнавач /1911-1944/.
Посмъртно обявен за герой на СССР (5 ноември 1944).
– 90 години от смъртта на Огюст Форел, швейцарски невроанатом и психиатър /1848-1931/.
Автор е на трудове по анатомия и физиология на централната нервна система, строежа на главния мозък, по проблемите на алкохолизма и др.
– 85 години от рождението на Марис Лиепа, съветски балетист /1936-1989/.
Народен артист на Латвийска ССР (1968) и народен артист на СССР (1976).
– 85 години от рождението /1936/ на Георги Стоянов (псевд. Мрамор), български актьор, режисьор и сценарист.
Работил е в Студията за хроникални и документални филми, от 1967 г. – в Студията за игрални филми „Бояна“. Основател и първи председател на Кабинета на младите филмови дейци. Член и основател на Първата световна асамблея на кинорежисьорите във Фуншал, остров Мадейра (1980). Председател на Съюза на българските филмови дейци (17 февруари 1983-24 март 1992; 21 май 2010- 26 септември 2013). Депутат в 9-ото Народно събрание (8 юни 1986-1990). Заместник-председател на Българската национална телевизия (1990). Заместник-министър на културата (февруари 1995-ноември 1996). Съветник по културата към посолството на България във Вашингтон (1996-1997). Режисьор е на над 15 игрални филма, сред които „Случаят Пенлеве“ (1968), „Птици и хрътки“ (1969), „Щурец в ухото“ (1976), „Константин философ“ (1983), „Брачни шеги“ (1989), „Онова нещо“ (1991) и др. Сценарист е на филмите: Дрямка (1965), „Прозорецът“ (1980), „Брачни шеги“ (1989), „Едуард Захариев и документалното кино“ (2001). Автор е на няколко книги, една от които е романът „Ваучер Калифорния-Гулаг“ (2011). Носител на наградата на ФИПРЕССИ за документално кино от фестивала във Варна (1966), наградата за режисура и наградата на критиката за филма „Случаят Пенлеве“ (Варна, 1968); втора награда за филма „Щурец в ухото“ (Варна, 1976); наградите на Съюза на българските филмови дейци (1978, 1979); награда на София (1978, 1981); награда на Министерство на народната просвета за филма Константин Философ (1986); награда на Киноцентър „Бояна“ във връзка със 70-годишния му юбилей, за цялостно творчество и принос към българското кино (2006). Удостоен със званието „Заслужил артист“ (май 1978). Носител на орден „Народна република България“ (25 юли 1986), на орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги към Република България за развитието и популяризирането на българското изкуство и култура и по повод 70 години от рождението му (21 юли 2006). Носител на „Наградата на София“ на 16-я международен кинофестивал „София филм фест“ (13 март 2012).
– 75 години от смъртта на Гъртруд Стайн, американска писателка /1874-1946/.
– 70 години от рождението /1951/ на Бернардо Ачага (ист. име Хосе Ирасу), испански писател и поет, пише на испански и баски език.
Автор е на поетичната книга „Етиопия“ (1978) , на романите „Обабакоак“ (1989), „Само човекът (1994), „Тези небеса“ (1997), „Синът на акордиониста“ (2004), „Седем къщи във Франция“ (2009) и др. Творбите му са преведени на 32 езика. Член е на академията на баския език.
