– 195 години от смъртта на Карл Мария фон Вебер, немски композитор и диригент /1786-1826/.
– 155 години от рождението на акад. Стефан Петков (Стефан Петков Павликянов), български учен ботаник /1866-1951/.
Основоположник на ботаническата наука в България. Декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1915-1916; 1918-1919; 1924-1925). Ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1925-1926). Над 30 години е уредник на Университетския ботанически институт и градина. Председател на Природо-математическия клон на Българската академия на науките /БАН/ (1922-1923; 1936-1937). Подпредседател на Управителния съвет на БАН (1937-1944). Бил е председател и на Българското природоизпитателно дружество, на Българското ботаническо дружество (1923), на Българското пещерно дружество, на Съюза за защита на родната природа (1928). Работил е главно в областта на водорасловата, на мъховата и на висшата флора на България. Автор е на първата библиография върху българската флора (1913). Носител на орден „За независимостта на България“ (1908) и медал „За наука и изкуство“ (1921).
– 90 години от рождението на Жак Деми, френски режисьор /1931-1990/.
Режисьор е на филмите „Лола“ (1961), „Шербургските чадъри“ (1964), „Госпожиците от Рошфор“ (1967) и др.
– 80 години от рождението /1941/ на Барбара Брилска, полска актриса.
Участвала е във филмите „Фараон“ (1966), „По следата на Сокола“ (1967), „Бели вълци“ (1969), „Полски албум“ (1970), „Освобождение“ (1970), „Бракоразводен процес“ (1972), „Пигмалион ХII“ (1970), „Градове и години“ (1974), „Ирония на съдбата“ (1975), „Симфония на мълчанието“ (2001) и др.
– 80 години от рождението /1941/ на Марта Аргерих, аржентинска пианистка.
– 75 години от рождението /1946/ на Стефания Сандрели, италианска актриса.
Участвала е във филмите „Нощна младеж“ (1961), „Партньорът“ (1968), „Открадната красота“ (1996) и др.
– 50 години от смъртта на акад. Георги Узунов, български лекар невролог и психиатър /1904-1971/.
Ръководител на Катедрата по неврология и психиатрия в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1946-1950). Заместник-ректор на Медицинската академия (1950-1951). Ръководител на Катедрата по неврология във Висшия медицински институт в София (1951-1955) и на Катедрата психиатрия в института (1951-1968). Ръководител на секцията по неврология и психиатрия в Института за клинична и обществена медицина (1952-1960). Ръководител на групата по неврология и психиатрия при Българската академия на науките /БАН/ (1960-1971). Заместник-председател на БАН (1961-1968). Автор е на трудовете „Шизофрения и епилепсия“ (1957), „Проблеми на експерименталната психиатрия“ (1968) и др. Носител на орден „Георги Димитров“ (1964, 1969), на орден „Народна република България“ първа степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (1969, с колектив).
Източник: http://www.bta.bg/
