– 485 години от смъртта на Еразъм Ротердамски (ист. име Герхард Герхардс), нидерландски хуманист и учен /1466-1536/.
– 145 години от рождението на Иван Краско (ист. име Ян Бото), словашки поет /1876-1958/.
Родоначалник на словашкия модернизъм. Автор е на стихосбирките „Мрак и самота“ (1909), „Стихове“ (1912) и др.
– 125 години от рождението на Асен Русков, български оперетен артист /1896-1958/.
Играл е в театър „Ренесанс“ в София (1920-1921), един от основателите (1 декември 1922) и артист в професионалния оперен театър „Кооперативен театър“ (1922-1929; 1930-1933; 1924-1939),бил е артист и в театрите „П. К. Стойчев“ (1929-1930), „Ангел Сладкаров“ (1933-1934), „Одеон“ (1939-1944), в Художествения оперетен театър (1944-1947), артист и директор в Народната оперета (1944-1947) и на Държавния музикален театър (1948-1958). Има над 150 роли от българския и чуждия оперетен репертоар. Участвал е в първия български цветен филм „Точка първа“ (1956). Удостоен със званията „Заслужил артист“ (30 май 1949) и „Народен артист“ (24 януари 1952). Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (ноември 1956).
– 115 години от рождението на Любен Гайдаров, български художник /1906-2004/.
Основател и ръководител на групата на пернишките художници (1964-1966). Работи в областта на портрета и пейзажа. Творчеството му обхваща основно теми из живота на миньорите – „Миньор-ударник“ (1949), „След смяна“ (1969) и др. Създава натюрморти „Отворен прозорец“ (1968), „Миньорски натюрморт“ (1969) и портрети „Автопортрет“ (1947) и др. Носител е на орден „Кирил и Методий“ втора степен (1963) и първа степен (1966), на наградата от Съюза на българските художници за живопис (1965), на орден „Стара планина“ първа степен (7 януари 2002) и др. Почетен гражданин на Самоков (24 юни 1988) и на Перник (1996).
– 110 години от смъртта на Димитър Бояджиев, български поет /1880-1911/.
Един от създателите на българската психологическа лирика. От 1901 г. работи в Министерството на външните работи. Уредник на издаваното от Константин Величков сп. „Летописи“ (1900-1902), в което помества стихотворения и преводи от руски език. Сътрудничи на сп. „Ново време“ (1897-1923), сп. „Слънчоглед“ (1909), сп. „Съвременна мисъл“ (1910-1920) и на в. „Българан“ (1904-1909).
– 85 години от рождението на проф. Петър Льондев, български композитор, музикален фолклорист, диригент и педагог /1936-2018/.
Бил е научен сътрудник в Института за музикознание (дн. сектор „Музика“ в Институт за изкуствознание) в Българската академия на науките. От 2001 г. е преподавател по „Теория на музиката“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Председател на Съюза на българските композитори (юни 2011-октомври 2014). Работи в областта на детската и хорова песен – автор е на над 900 детски хорови песни. Записва и нотира над 40 000 народни песни и инструментални мелодии. Автор е на книги и студии. Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1986), на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (2011). Почетен гражданин на Харманли (2 май 2016).
– 80 години от рождението /1941/ на Петър Първанов, български поет.
Автор е на поетичните книги „Ще изчезнат думите“ (1993), „Зоар“ (1996), „Ларго“ (1999), „Светлинна трева“ (1998), „Небесник“ (2002), „Грифони“ (2002), „Планетариум“ (2008), „Отвъд хоризонта на битието“ (2016)и др.
– 65 години от рождението /1956/ на Димитър Радев, български икономист.
Заместник-министър на финансите (1992-2001). Работил е на различни длъжности в Международния валутен фонд (2001-2015). От 15 юли 2015 г. е управител на Българската народна банка.
– 40 години от смъртта на Борис Полевой (ист. име Борис Николаевич Кампов), съветски писател и журналист /1908-1981/.
Известен е с романа „Повест за истинския човек“, написан за 19 дни, в който описва подвига на съветския военен летец Алексей Мересиев по време на Втората световна война (1939-1945). По време на войната е военен кореспондент на в. „Правда“. Автор е на сборниците с разкази „Ние – съветските хора“ (1948), на романите „Злато“ (1949/1950), „Доктор Вера“ (1966) и др. Носител на Държавна награда на СССР (1947, 1949). Герой на социалистическия труд (1974).
– 35 години от смъртта на Крум Пенев, български поет, драматург и преводач /1901-1986/.
Редактор на в. „Ведрина“ (1935-1936). Работи в Министерството на информацията и изкуствата (1944-1945). Драматург на Държавен музикалния театър (1946) и на Театъра на Народната армия в София (1947). Сътрудничи на сп. „Звезда“ (1932-1934), сп. „Мисъл“ (1936), в. „Литературен преглед“ (1934-1935), в. „Литературен глас“ и др. Автор е на стихосбирките „Отражения“ (1938), „Пролетни маневри “ (1945), „Стихотворения“ (1946), „Епоха“ (1947), „Изворите пеят“ (1979) и др. Сред пиесите му са „Пожарът“ (1945), „Короната заслепява“ (1963), „По нов път“ (1964) и др. Превежда от руски и италиански език. Удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“ (1965) и званието „Народен деятел на културата“ (1975).
– 30 години от смъртта на Паулина Станчева (ист. име Калиопа Костова Баласакиева), българска поетеса /1907-1991/.
Редактор в сп. „Жената днес“ (1945-1950), редактор и началник на отдел в Радио София (1951-1956). Сътрудничи на вестници и списания от литературния периодичен печат. Автор е на стихосбирките „Дни и нощи“ (1934), „Затишие“ (1937), „Младост“ (1949), „Гълъбово небе“ (1985) и др., на очерците „Нови жени“ (1953), „Сезони на душата“(1984) и др., на сборника с разкази „Хора и ветрове“ (1966), на биографичната повест „Още съм жива“ (1971), на произведения за деца. Носителка на орден „Народна република България“ втора степен (1977), на орден „Народна република България“ първа степен (1987).
Източник: http://www.bta.bg/ .
