Един от най-актуалните политически вицове от тези дни е, че се очаква скоро Ирена Кръстева да се обяви за дългогодишен борец срещу модела #Кой и да се отрече от сина си Делян Пеевски. Не е виц обаче…
Сергей Станишев дал интервю пред един новоизбран член на ръководството на БСП и се извинил за избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Извинил се конкретно на протестиращите, ама само в първите дни протестиращите, ама… Извинил се. А ние сме забравили репликата му към парламентарната група „Избираме Пеевски или правителството пада“. Забравили сме и гласа на Корнелия Нинова в полза на Пеевски, но сега слушаме внимателно за борбите й с него още отпреди 10 години. Лютви Местан се обяви за антиолигархичен и направи театрална гримаса на възмущение от думите на Станишев. Попита във въздуха с кого точно Станишев се бил договорил още по-рано – през есента на 2012 година, за последвалите събития. Събитията бяха тези – зимни протести, пеевските медии спряха временно да обичат Бойко Борисов, а той подаде оставка. Ние сме забравили също как Местан заедно със Станишев подписаха предложението за Пеевски до премиера Орешарски и как после бранеха този избор къде с нахалство, къде с публична любов по мостове. Мустафа Карадайъ отвори в типичен стил широко очи и обяви, че ДПС никога не е искало да оглави службите за сигурност на всяка цена. Възмутено го каза. Само искали да има представители на малцинствата. От което излизат поне две неща:
1.Избраният за председател на ДАНС Делян Пеевски няма нищо общо с ДПС;
2.Делян Пеевски е представител на някое малцинство. Кое ли?
Бойко Борисов обяви Пеевски за безследно изчезнал и не пропуска да обясни всяко затруднение със създаденото от Делян Пеевски и Цветан Василев правителство на Пламен Орешарски. А ние сме забравили как ГЕРБ прибра своите членове седмица след началото на протестите, после си оттегли един вот на недоверие и не пожела да свали кабинета „Орешарски“, което бе задача за няколко часа за всяка партия, която има кметове в най-големите градове. Забравихме как ГЕРБ си направи бутафорна комисия за КТБ, поръча си бутафорен доклад на чуждестранна фирма и не постигна дори бутафорен резултат – милиардите от КТБ са разграбени, ръководството на БНБ отново е на поста си. Е, само с едно изключение – който не внимава за камери, когато пее, така му се получава. АБВ внесе предложението, което да блокира по-сериозната конституционна съдебна реформа, за да остане непокътната властта на главния прокурор, който преди това бе изпратил полиция в Банката, това провокира опашките, после банката затвори, а пък никой не е затворен за това. Патриотичният фронт воюва с бурките, а пък ние забравихме как ВМРО влезе в коалиция с КТБ и Николай Бареков, как водеха най-скъпата кампания за изборите за Европейски парламент и как после много бързо се озоваха в набъбващия лагер на борците срещу модела #Кой. И бурките, разбира се. Реформаторите сами влязоха в коалиция с половината от изброените, все едно нищо не се знаеше и преди. А ние сме забравили, че докато едни от лицата им бяха на протестите, други са продължавали сътрудничеството си с Банката. Май само „Атака“ не е спомената още. Там е най-просто – когато групировката обича правителството, „златният пръст“ е на линия, когато не го обича, заминаваме за Варадеро. Такива неща си говорим по медиите в последните седмици. Говорим си и никой не се изненадва. Всеки има право на втори шанс, нали?
Източник: ИВАН БЕДРОВ http://clubz.bg/
