На границата между Турция и България, в Сакар планина и на 25 км от Свиленград се намира село Михалич. На 500 метра преди селото има табелa. След около 200 метра спирате на поляна и най-неочаквано в ниското, под нея, се забелязва нещо като отвор между скалите. Едва ли някога бихте дошли в този край, където обитателите на селото се броят на пръсти, ако не беше уникалната скална църква, издълбана цялата във варовиковата скала, до вътрешността на която водят 14 стръмни стъпала. Местността, в която се намира църквата се нарича Айпандо.
За нея се смята, че съществува още от 10 век. Казват, че водата, която тече по стените й е лековита и може да излекува редица болести. Когато жените имали проблем да забременеят, достатъчно било да пренощуват една вечер в църквата и да пият от чудотворната вода.
Носят се легенди, че местността е магическа и че входът на църквата се пази от две големи змии. Ако някой с недобри намерения се опитвал да влезе, те му попречвали пътя. Местните стари хора вярват още, че Айпандо ги пази – няма нито една жертва от селото по време на войната.
[ad id=“225664″]
Помещенията имат трихонкална форма. Има три еднакви „стаи“, свъразни в общо помещение. Куполите им са идеално кръгли. Когато влезете вътре по нищо не си личи, че църквата е издълбана в скала. Имате чувството, че тя е построена на повърхността. Стенописите не са запазени. Има влага.
Удивителната скална църква е паметник на културата с национално значение заради уникалната си архитектура – древната света обител има сложна форма, която на Балканския полуостров се открива само в градените сгради, познати още в античната епоха и при църквите в ранновизантийското строителство.
