Топло, слънчево е в Стара Загора. Днешният 24 май „даде ръка“ на децата. Така казваха нашите баби през 70-те, когато на Празника на буквите времето се представяше подобаващо пролетно.
Програмата за явяването на всяко училище на манифестацията се знаеше предварително и не търпеше промяна. Решено! Блокът на Девето ОУ „Веселин Ханчев“ в Стара Загора, например, ще бъде с ученици в спортно облекло: черни шорти, бели тениски, бели къси чорапи и гуменки. Ще носят в ръце картонени букви, ще скандират и ще вдигат буквите по редици. Това се тренираше в часовете по физическо, като предварително ни подреждаха в една редица всички пети класове. Смятайте, 5 паралелки по 35 деца, от край до край в двора на училището, подредени по височина. Вадеха по 10 деца и така ни оформяха в блок. После се започваше безкрайно маршируване – няма почесване, няма разсейване, камо ли ти да говориш в строя. Нещо като кадри от филма с Велко Кънев „Да обичаш на инат“, само че нашата учителка не ни даваше фалшив тон за химна на Кирил и Методий „Върви, народе възродени!“. Трамбоваш по игрището, пееш, потиш се, махаш буквите нагоре надолу и накрая… на 24 май сутринта като станеш, гледаш навън бръска един ситен дъждец, слънце след малко се опитва да пробие облаците и тънък, студеничък ветрец поклаща мамините мушката на балкона. А тя се суети със закуската и притеснено помрънква: Къде ще ги събличат децата голи голенички в тоя студ. Поне една жилетка да им разрешат да облекат, а то… Няма назад – тръгваш и изпълняваш повелята на Партията във всичко.
Доста сме мръзнали по главната, но нямам спомен манифестация да е била отменена заради лошо време.
