Направо не’ам нерви! Кога се изтъркаля тоя охолен живот? Беше лошо, беше сън, по едно време имаше пари, с които не можеше да се купи месо, сетне нямаше ни пари, ни месо. Мечтаехме в нищото, а ни създаваха ад; едни чичовци ни гледаха отгоре, изреждаха 100 неща, докато митингите крещяха „Защо?” (и други въпроси и възклицания). Бутаха се с думи и лакти за шарената сянка на една голяма бяла сграда с крилата фраза над входа си, от която те искаха само Силата. Пълна алабалистика, тъпота… В същото това време, няколкогодишен Петък 13-и, Цветята от края на 80-те вече бяха пъхнали жаковете на китарите си в преобладаващо правените уредби, бяха завъртели волумето на мах и пееха едни неща, от които на Комисията на националните Радио и Телевизия им брадясваха ушите.
Тя беше една от тях. Най-пъстрото цвете в букета от кактуси. Беше им странна като НЛО и макар един от приятелите и́ да предлагаше да станат директори на водопад, тя се бореше да закърпи небето. Така… Вече повече от 30 години.
Дами и господа, стари, млади и съвсем невръстни метъли, пънкчета, уейвъри и изобщо всякакви БГ рок фенове, истина ви казвам: Милена Славова става на петдесет! На 24 февруари, и влиза в следващия половин век на своята институционалност на отечествената рок сцена. Кой каквото ще да казва и мисли, тя си заслужи статута на Кралица (нищо, че кръсти дъщеря си така) и десетилетията, приближили ни към нейното пето житейско 10-летие, го доказват: „свитата” и́ нарасна, оцвети се в зрялост и професионализъм, но Милена е в центъра и отгоре, все толкова луда и мъдра, обичаща и раздаваща се, несъгласна и отговорна, талантлива и естествена.
