Днес решихме да използваме хубавото време и да си направим една разходка до старозагорския квартал Дъбрава. Отдавна не бяхме ходили натам и затова ми беше интересно да проверим един природен феномен, за който скоро имаше предаване по една от националните телевизии. Става въпрос за мистериозната „гравитационна“ аномалия, която се наблюдава по пътя за Дъбрава. Това всъщност е една впечатляваща зрителна измама, при която „очевидното“ надолнище се оказва сериозно нагорнище и ако спрете колата и я пуснете по инерция, тя вместо са се „спуска надолу“, започва бавно, но ускорително да се връща назад по „баира“.
[ad id=“225664″]
Това явление се среща на много места, но малко са хората, които са го регистрирали и изпитали. Причината е може би тази, че човек не винаги е в състояние на око да прецени дали се изкачва или слиза по пътя, по който се движи. Това по-лесно може да го установи един велосипедист или ако случайно спрете колата и без да включвате ръчната спирачка установите накъде започва да се движи по инерция. Къде всъщност е „горе“ и къде „долу“.
Аз лично зная за поне четири такива места в България, но се оказва, че съвсем близо до града в който живея, има такова мистериозно място и съвсем съзнателно исках да проверя каква е истината.
Тръгваме от колелото пред стадион „Берое“ нагоре по пътя за квартал Дъбрава. Този квартал преди е бил едно малко селце, скътано в пазвите на Средна гора, но след това е присъединено към големия град като негов квартал. Състои се от двадесетина стари и порутени къщи, които през последните години се смесиха с модерните вили, където старозагорските заможни люде прекарват почивните си дни.
Пътят до селото е асфалтиран, но силно ерозиран и с много дупки. Преди този път беше добър, защото водеше до
Астрономическата обсерватория и Центъра за космически изследвания. Но след идването на демокрацията всичко западна, включително и пътя.
Шосето прави няколко завоя през малка борова горичка и стигаме до широко разклонение, което местните хора наричат „Магарешката чешма“. Сега естествено чешма отдавна няма. Вдясно е пътят за Астрономическата обсерватория и отклонението за вилната зона наоколо. Главния път продължава към Дъбрава.
[ad id=“263680″]
Малко преди за излезем от вилната зона стигаме до изходната точка откъдето ще започна моя фоторазказ.
Ето и топографска карта на част от околностите на Стара Загора, където се намира обекта към който се запътихме.
Предварително се бях оборудвал с необходимия инструментариум за регистриране на аномалията (фотоапарат, GPS, нивелир и бутилка с вода). За тези които ще се заинтересуват повече за това явление, ще кажа, че то е познато под името „мистичен хълм“ или „Gravity hill“ и могат да потърсят повече информация в интернет и клипове в youtube.
Засякох с GPS надморската височина в изходната точка. Тя се оказа 414 m.
По нататък под всяка снимка ще поставям и надморската височина за сравнение
Надморска височина 416,4 m
[ad id=“236993″]
Надморска височина 417,9 m
Надморска височина 418,5 m
[ad id=“236999″]
Надморска височина 419 m
От тази точка нататък у нас възникна чувството, че се намираме на превала (гърбица) и започва осезаемо спускане към селото. В далечината се показаха и първите къщи.
Надморска височина 420,2 m
Чувството, че се спускаме бе толкова силно, че никой не можеше да ме убеди с думи, че това си е доста сериозно нагорнище. Обърнахме се назад и ето какво се виждаше.
Надморска височина 424 m
Удивително!! Дори фотоапарата „се зачуди“. Това беше не само зрителна илюзия, а и „фото илюзия“. Само GPS-а показа, че сме се изкачили с цели 4 m.
Надморска височина 434,4 m
Продължихме да се „спускаме“ по „стръмното“. Илюзията, че се спускаме наистина беше поразяваща. Бяхме изминали не повече от 200-300 m, а надморската височина на GPS вече показваше 434 m.
[ad id=“225664″]
Надморска височина 465 m
Когато стигнахме до табелата на селото, не можехме да повярваме, че сме се изкачили с още 30 m нагоре.
Надморска височина 474 m
Вече пристигнахме в самия „център“ на квартала (селото). Добавили сме нови 10 m изкачване
Надморска височина 478 m
Поставям център в кавички, защото тук се намира най-голямата забележителност на Дъбрава – Дъбравската чешма. Тя тази година е особено пълноводна. Двата чучура са пълни до края и водата тече в изобилие. От тук тръгва и малката рекичка, която се спуска надолу в „Дъбравския дол“ – виж картата.
Надморска височина 478 m
Напълнихме си две туби с чиста балканска вода и тръгнахме обратно. И сега чувството че се изкачваме беше неопровержимо. А в действителност ние бяхме на върха на нашата разходка. Надморската височина беше 478 m.
[ad id=“236999″]
Надморска височина 465 m
Отново сме до табелата. Поглеждаме към Стара Загора. Няма грешка. натам беше „стръмно“. Очите и фотоапарата отказваха да видят истината.
[ad id=“236993″]
Надморска височина 451 m
Надморска височина 449 m
Надморска височина 445 m
И сега всичко беше против логиката на окото. Ние не се изкачвахме, а се спускахме към Стара Загора. Извадих от чантата нивелира, който предварително взех със себе си и го поставих върху асфалта. Мехурчето категорично показа, че стръмнината е към Дъбрава, а не към Стара Загора. Опитахме да разлеем вода върху асфалта. И тя покорно потече срещу „нагорнището“. МИСТЕРИЯ.
Надморска височина 438 m
Надморска височина 434 m
Това беше цялото проучване на феномена. Наистина прекрасно преживяване. Удивителна оптическа измама.
По пътя срещнахме и няколко велосипедисти. Спряхме ги и попитахме: „Пътя от тук към Дъбрава надолнище ли е или стръмнина?“ А те категорично отговориха, че и на тях така им се вижда, че е надолнище, ама като се качат на педалите, яко трябва да въртят. Един местен жител ни каза, че това го знаят всички, които живеят в селото, ама гражданите, които идват там, не го знаят. Отскоро започнали често да питат за това, най-вероятно тези които се гледали предаването по телевизията.
На какво се дължи тази така изумителна оптическа (зрителна, или фото) измама. Много хора са се опитвали да обяснят явлението, къде логично, къде не. Според мен илюзията се дължи на факта, че отначало имаме силен наклон нагоре и се вижда че има „превал“ (гърбица). Когато се стигне до превала, изведнъж наклона намалява, но остава все пак с посока нагоре. А илюзията се усилва от гледката към селото. То е сгушено някъде в далечината, а зад него се извисява внушителна височина. Имате чувството, че самото село е в някакъв дол и щом е така, значи ние сме нависоко и започваме да слизаме към дола. Самият път е изсечен в самия склон отляво по движението към селото и не дава реална представа за наклона.
Както казах в началото, знам няколко места в България, където се наблюдава този феномен. Ще спомена само за две от тях. Едното е по автомагистрала Тракия. Когато тръгнете от отклонението за Велинград към София, магистралата навлиза с леко пресечена местност. Малко преди да стигнете до моста над р.Яворица при село Долно вършило има участък, при който имате чувството че се спускате, а в действителност се изкачвате. На самия виадукт участъкът е хоризонтален и от там започва изкачването към тунела Траянови врата.
Другото място се намира между гр.Вършец и с.Спанчевци по пътя за Берковица. За съжаление не съм бил там, но съм чел за това място, което до преди немного отдавна се е смятало за единственото такова място в България и било уж свързано с мистични легенди и „магнитни“ аномалии. Ако някой е ходил там нека да ми пише на адрес: [email protected]
