По традиция в съботата на седмицата преди Великден православните християни отбелязват Лазаровден.
Днес се изпълнява обичаят лазаруване, който се свързва с преминаването на порасналите момичета към моминството и възможността да създадат семейство. Стари предания гласят, че мома, която не е лазарувала, няма да може да се омъжи.
По традиция млади жени, наричани лазарки, се събират рано сутринта и набират цветя и върбови клонки, от които сплитат венци за Цветница. След това ги пускат в реката. Когато лазарка пусне своя венец в реката, то това символизира нейното желание да се задоми, гласи поверието.
Ако момък хване венеца, то това означавало, че той иска момичето за своя жена. Поради това, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели. Чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от онзи, когото харесват. Пускането на венци било и своеобразно състезание, защото се вярвало, че момата, чийто венец излезе най-напред по течението на реката, щяла първа да се задоми.
Лазарките се пременят в традиционни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Лазарките пеят само за Лазаровден, тъй като се смята за греховно да се пеят други песни. Когато влязат в някой дом, те изпълняват песен за всеки от семейството. След това стопанинът на къщата им дава различни дарове.
