Праотци (от гр. προπάτωρ – „праотец“) наричаме старозаветните предци на Иисус Христос по човечество, които почитаме като изпълнители на Божията воля в свещената история до новозаветната епоха, поради тяхното праобразно участие в историята на спасението, в движението на човечеството към Небесното царство.
Към праотците отнасяме преди всичко старозаветните патриарси – образи на благочестието и хранители на завета още преди Потопа – дълголетниците Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Мафусал, Ламех и Ной (Бит. 5:1-32).
В епохата след даруването на закона на Мойсей сред патриарсите били Авраам, Исаак, Иаков и Йосиф, с когото и завършва патриархалният период на библейската история.
Като праотци Църквата почита и праведните Богоотци, родители на св. Богородица Иоаким и Анна, и праведният Й годеник – Йосиф Обручник.
Почитането на старозаветните праотци е засвидетелствано в Християнската църква около втората половина на IV век, но то произхожда от практиката на юдеохристиянските общини от първите векове, най-вече на Йерусалимската църква. Особено празнуване на св. праотци Църквата е постановила в Неделя на св. отци преди Рождество Христово. (По някои свидетелства, в този ден се празнувала паметта само на Авраам, Исаак и Иаков).
Бог от самото начало на света е устроил всичко премъдро за човешкото спасение. Във всяко поколение Той удостоява с голяма чест тези, които Му угаждат, и им дарува голяма слава. Защото Той прославил Авел за жертвата му, а Енох почел с пренасяне в рая за това, че той много Му угодил. Той запазил от потопа Ной, тази искра на човешкия род, заради праведността му, направил Авраам баща на много народи заради вярата му, показал, че Му е приятно доброто свещенослужение на Мелхиседек, възвеличил Йосиф заради целомъдрието му, дал на цялото човечество пример за търпение в лицето на Иов, направил Мойсей законодател, позволил на Иисус Навин да спре движението на слънцето и луната, явил в Давид пророк, цар и праотец на Христа Спасителя и превърнал за момците пламъка на Вавилонската пещ в роса.
