Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра.
Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер.
Анастасия писала на своя учител за мъките си. Хрисогон, отговаряйки й с писмо, я утешавал с надежда в милостта на Бога, Който може да тури край на нейните страдания. Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните. Тя се чувствала щастлива, че може да служи на страдащите за името Христово. В това време било подигнато тежко гонение против християните. Диоклетиан заповядал Хрисогон да бъде наказан със смърт. Анастасия продължавала да върши милосърдни дела. Не жалейки трудове, тя ходела от град в град, от страна в страна, като раздавала помощ и утешавала навсякъде, където имало нужда от това. Заради делата си Анастасия била затворена в тъмница. Била осъдена на смърт и предадена на различни мъчения. Анастасия привързали към четири стълба и я изгорили в 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.
