Преподобният отец Никита от младини възлюбил Христoс. Той се отрекъл от света и угаждал на Бога с добродетелния си живот. Отецът бил възведен на светителския престол в Халкидон.
Свети Никита бил много милостив към бедните. Раздавал храна на гладните, обличал голите, приемал в своя дом странниците и по всякакъв начин се грижел за тях. Никита бил баща за сираците, закрилник на вдовиците и спасител на всички обидени и нещастни.
Когато настъпили тежките времена на иконоборството, при царуването на Лъв Арменец, свети Никита се показал като мъжествен изповедник на Христовото име. Той твърде много се подвизавал в борбата с нечестивото учение, изобличавал неговите неправославни основи и увещавал всички с благоговение да се покланят на иконите. Поради това това Никита понесъл много страдания от царя и неговите единомишленици. Отецът бил заточен и претърпял много унижения и беди.
Накрая, след като прекарал дълги години в изповеднически трудове и подвиг, свети Никита се възнесъл при своя Господ.. Бог го прославил на небесата пред Своите ангели, а на земята – пред човеците, тъй като чрез неговите мощи се извършили множество чудеса и мнозина получили изцеление от всякакви болести за слава на Бога, Който се прославя в Своите светии.
Eнорийският свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София със жена си, зарaди турско насилие. После отищъл във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний.
След смъртта на войводата Ратой, свещеникът се завърнал в родината си и се заселил в манастир край Русе. Там се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и го убил.
Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, да разкопаят гроба му. Там намерили мощите му нетленни и благоуханни. Поставили ги в ковчег за всеобщо поклонение.
