В средата на ІІІ век, при император Деций, било повдигнато жестоко гонение против християните. Принуждавали ги да извършват кървави жертвоприношения на езическите идоли, а несъгласните били предавани на страшни изтезания.
Веднъж във Витиния (Мала Азия) един християнин на име Парамон, като видял мъченията на своите едноверци, извикал: „Колко невинни страдат за това, че не искат да се поклонят на бездушните идоли!“ Веднага го затворили, проболи му езика и след това го промушили с копия.
Заедно с него също убили 370 християни.
При царуването на нечестивия цар Деций на изток имало един княз, на име Аквилин, който жестоко преследвал християните.
Веднъж той събрал в тъмницата триста и седемдесет християни и отправяйки се към Валсайтийските топли минерални извори, заповядал да водят с него и мъчениците. Възнамерявайки да мине покрай идолския храм на Посейдон (езически бог на моретата и водните извори, бел.ред.), той искал да ги принуди да принесат идолска жертва. Като стигнали до капището, той дълго принуждавал светиите да принесат жертва на идола, но не успял да ги склони.
Свети мъченици, на брой триста и седемдесет, били убити с мечове пред капището на Посейдон за вярата Христова.
