Св. пророк Малахия написал последната пророческа книга на Стария Завет и е един от тъй наречените „12 малки пророци“, и затова юдейското предание го нарича „печат на пророците“.
Той пророчествувал на Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от управлението на Неемия, между годините 416 и 400 преди Христа. През това време се породили големи безредици всред евреите и техните свещеници, които малката книжка на Малахия (само 4 глави) изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите сред целия израилски народ по онова време, когато още не бил утвърден новия ред на Неемия и богослуженията в Йерусалимския храм.
Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа пророчество за изпращането на Господния Предтеча със задача да подготви пътя на Идващия и за идването на Месия – Христос, Когото пророкът нарича „Слънце на правдата“.
Книгата на пророк Малахия наистина представлява приключване на старозаветните пророчества („печат на пророците“) и започване на благодатната история на тяхното изпълнение.
