Атентат на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история. Извършен е на на 9 март 1985 година посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София.
[ad id=“225664″]
Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.
Заради маневра на гара Златица, влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 часа на гарата, а не в тунела.
На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
Загиват 7 души – 3 деца и 4 жени. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени тежко са 9 души, сред които също има 2 деца.
[ad id=“237001″]
Смята се, че атентатът е дело на членове на нелегална организация, наречена Турско националноосвободително движение в България, работеща в тайно сътрудничество с турското правителство. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.
