ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
В-к „Септември” бр.105, 1980 година
НЕДОПЕТИТЕ ПЕСНИ НА ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ
Тази година Владимир Висоцки изигра своята четиринадесета роля в театъра – Свидригайлов от спектакъла „Престъпление и наказание” в Московския театър за драма и комедия на Таганка. И макар и да играеше и в киното (Владимир Висоцки се е снимал в повече от 25 фирма), истинската сила на този много талантлив актьор, поет и певец беше в театъра. Тук той пресъздаде образи от световната класика, игра забележителни и интересни характери. В репертоара на Театъра на Таганка има няколко спектакъла, в които Владимир Висоцки изпълняваше главните роли. Някои от спектаклите бяха поставени заради самия Висоцки. Без него те биха изглеждали иначе.
В Театъра на Таганка артистичните възможности на Владимир Висоцки се разкриха в смели и талантливи решения. Галилео Галилей от „Животът на Галилей”, Хлопуша от „Емилян Пугачов”, Летецът от „Добрият човек от Сечуан”, Лопахин от „Вишнева градина” – все роли, в които той доказа своето голямо артистично дарование.
В спектакъла „Хамлет” Владимир Висоцки изигра ролята на датския принц неистово, пронизан от стремежа максимално да съкрати разстоянието между трагедията на Шекспир и съвременния зрител.
От тъмната дълбина на сцената към зрителите върви юноша в черен пуловер, джинси и с китара в ръцете си. Той излиза на авансцената и зрителят вижда неестествената мъртвешка белота на лицето му. С последни сили той сякаш разкъсва струните на китарата и изкрещява към залата:
„Да изживееш живота си,
Не е както поле да преминеш!”
Тази своя песен Владимир Висоцки изпълняваше така, сякаш тя не бе начало, а заключителен акорд на спектакъла, когато изтерзан от съмнения, неговият Хамлет умирайки ще изхрипти: „Останалото е мълчание…”
„За нашия спектакъл може много да се говори – споделяше Владимир Висоцки. – Но струва ми се, че в „Хамлет” ние постигнахме резултат, който е интересен за всички възрасти, за всички съсловия. И както сподели с нас един шекспировед, това е най-демократичният Хамлет, който той е видял. А е гледал почти всички по-значими в света спектакли по „Хамлет” на Шекспир. На него може да се вярва, защото повече от 50 години той се занимава с Шекспир. В това е, мисля си аз, главното достойнство на спектакъла.”
Започнал със своите песни още през 1964 г., когато във филма „Вертикал” изпълни няколко от тях, скоро след това Владимир Висоцки стана много популярен и като певец. Тук, разбира се, сме длъжни да направим една уговорка – Висоцки преди всичко беше поет, а след това певец и композитор. По-правилно ще е – беше всичко заедно. Само така може да бъде разбрана и почувствувана неговата същност на творец.
„Аз не пиша песни – твърдеше Владимир Висоцки. – Въобще аз не правя естрадна музика. Занимавам се със стар колкото света вид творчество – авторската песен. Сам пиша стиховете и след това използвам най-удобната за изразяване форма – китарния съпровод. И то на мелодия, която сам си измислям и която сам изпълнявам. Затова и не обичам, когато други изпълняват моите песни. Те може да ги пеят по-добре от мен, но никога не се получава това, което аз искам.”
Песните на Владимир Висоцки носят в себи си големия смисъл на времето, в което живеем. Владимир Висоцки не щадеше времето, наричаше го с истинските му имена – понякога безпощадно точни, понякога шеговито дръзки, но винаги проникнати от духа на висока човешка нравственост, от голямата човешка добродетел. И времето не пощади Владимир Висоцки. Но от поета останаха песните-стихове, които винаги ще ни напомнят за поета, който с внимателни очи честно и талантливо се вглеждаше в човека.
„Аз пиша много военни песни – и за филмите, и за спектаклите, пък и просто така. Произхождам от семейството на военни, а и като деца и юноши всички ние бяхме възпитавани с материалите от войната – спомня си Владимир Висоцки. – Войната, която никога не бива да се забравя. Сама по себе си войната е нещо страшно, което предизвиква у хората велики душевни потресения. Тогава човешката същност се разкрива по-бързо и най-истински. Почетна задача е да пишеш за хората, които на плещите си изнесоха победата.
Получавам много писма. Голяма част от тях на хора, които са воювали и често в писмата им има такива въпроси: „Не сте ли Вие онзи Володя Висоцки, с който заедно се измъквахме от обкръжението при Орша?” Или: „Помните ли как беше при Вязма?” и т.н., и т.н.
За съжаление аз не съм онзи Володя Висоцки. Тогава съм бил четиригодишен. Но приятно ми е да съзнавам, че хората мислят така за мен.”
Малко са творците, които притежават популярността на Владимир Висоцки.
„Я коней напою. Я куплет допою…” – пееше той в „Капризни коне”. За съжаление не успя. Но неговите недопети стихове още дълго време ще ни помагат в труден час, ще ни правят по-добри и по-мъдри.
С много може да не сме съгласни, но едно е трудно да се отрече: Владимир Висоцки беше творец от голяма класа, творец талантлив и честен, творец, който съзнаваше високата мисия на поета да създава изкуство за днешния и утрешния ден.
Венелин ЙОТОВ
