Сараево, 7 юни / Йована Гец и Душан Стоянович от Асошиейтед прес/
Фикрет Грабовица иска да види поне малко разкаяние от военния командир на босненските сърби Ратко Младич, когато съдиите на ООН произнесат окончателната му присъда за геноцид и други военни престъпления, извършени по време етническото клане през деветдесетте години.
Единайсетгодишната дъщеря на Грабовица бе една от 10 000 цивилни, убити в безразборния обстрел и снайперистка стрелба, на които босненските сръбски сили под командването на Младич подложиха босненската столица Сараево.
Извинение е малко вероятно да чуят от генерала, известен като „касапина на Босна“, за безмилостната му кампания на масови убийства и прогонване.
Почти три десетилетия след най-ужасния конфликт в Европа след Втората световна война съдът на ООН в Хага, Холандия, трябва във вторник да приключи делото срещу Младич, най-известната фигура през войната от 1992-95г., в която загинаха над 100 000 души и милиони останаха бездомни.
Само да признае, че е направил грешка, че е сгрешил, казва Грабовица, но добавя: „Това няма да се случи“.
„Трибунълът осъди Младич през 2017 г. на доживотен затвор след като го призна за виновен в организиране на престъпленията по време на войната в Босна от 1992-95 г., включително геноцида в Сребреница през 1995 г., където неговите сили убиха над 800 мюсюлмани – мъже и момчета.
Младич обжалва присъдата, но делото бе отлагано на няколко пъти заради лошото му здраве и по-наскоро заради епидемията от КОВИД-19.
Мнозина се надяват, че окончателната присъда ще доведе до затваряне на страницата за семействата на жертвите и ще изпрати посланието, че няма безнаказаност за военни престъпления.
София Столк, изследовател в института “ Т.М.Ц Ашър“ в Хага, заяви, че окончателната присъда е важна, защото затваря последното основно дело на трибунала и защото се отнася за геноцид – преднамерено убийство на хора от определена нация или етническа група с цел да бъде унищожена.
Столк казаи, че реакцията на Балканите към това и други съдебни процеси за военни престъпления е очаквано смесена.
„Смята се, че процесът има влияние върху преходното правосъдие и допринася за правосъдието за жертвите на престъпления, извършени там. Процесът е смятан също и за политически процес, ръководен от Запада“, заяви Столк.
Диаметрично противоположните мнения за военното наследство на Младич отразяват дълбокото етническо разделение, което все още съществува в Босна и Херцеговина толкова години след края на войната чрез постигнатото с посредничеството на САЩ мирно споразумение. За босненските мюсюлмани Младич е злодей и военнопрестъпник. Босненските сърби обаче все още величаят своя военен командир като светец и герой.
„Не мога да приема никаква присъда“, казва сръбският военен ветеран Миле Радович от източния босненски град Фоча. „За мен той е икона. И за сръбския народ той е икона,“ казва той.
Никой не може да го осъди за нищо, особено не Хагският трибунал, заяви Радович.
„Той е един от нас. Той е жертва на международна конспирация на политици- мафиоти. Той е наш човек, местен човек, който уважаваше правилата на войната.“
Плакати, паметници и нарисувани образи на Младич може да се видят в доминираната от сърби част на Босна и Херцеговина, наречена Република Сръбска, където мнозина смятат, че осъждането на Младич е резултат от фалшификация и западната подкрепа за мюсюлманите и хърватите.
Обвинен във военни престъпления през 1995 г. от трибунала за военните престъпления в бивша Югославия, Младич се укриваше и избягваше правосъдието до 2011 г., когато бе заловен и предаден на съда в Хага от тогавашното прозападно правителство на Сърбия.
Преди окончателната присъда адвокатите на Младич поискаха той да бъде оправдан по обвиненията, че е ръководел единствения геноцид след Втората световна война в Сребреница и е участвал в много други зверства, включително обсадата на Сараево.
От друга страна прокурорите не бяха доволни, че Младич е осъден за геноцид само в Сребреница, а не и в други райони, където ръководените от него сръбски сили измъчваха, арестуваха, убиваха и прогонваха представители на другите етнически общности.
Едно такова място е Приедор в Северозападна Босна, където миналата седмица жителите направиха възпоменание за над 100 деца, убити от босненские сърби. По това време мюсюлманите и хърватите бяха обградени и заставени да носят бели панделки, преди да бъзат изпратени в затворнически лагери, сцени, които напомниха на мнозина за престъпленията на нацистите.
Синът на Младич, Дарко Младич, настоя в интервю за Асошиейтед прес, че баща му е невинен и че неговите права са били нарушени по време на съдебния процес. Единственото законово подходящо решение би било да се анулира първоначалната присъда, каза той.
Ако законът се спазва, той трябва да бъде освободен и да се върне у дома, заяви Дарко Младич. Никога не съм се съмнявал в него, защото го познавам много добре, познавам характера му, каза Дарко.
Сега на 79 години и в крехко здраве, Младич бе известен като суров и жесток командир по време на войната, който лично ръководеше босненските сърби докато те поемаха контрол върху големи парчета от Босна, за да създадат отделна мини държава.
Младич остана предизвикателен по време на съдебния процес, критикувайки трибунала като антисръбски инструмент.
Изправен край паметника на 1601 деца, които загинаха по време на обсадата на Сараево, Грабовица казва, че не може да разбере тази бруталност.
„Да действа по този начин, да издава заповеди да бъдат убивани невинни деца, които тъкмо са дошли на този свят, които тъкмо са започнали да мечтаят“, казва той. „Моето малко момиче бе убито по този начин, тя бе само на 11 години, тя не можеше да бъде виновна за нищо“, казва той.
В Сребреница хиляди бели надгробни камъни в ислямска традиция бележат гробове на жертвите на клането. Те бяха обградени от войските на Младич, когато те превзеха анклава, поставен по това време под защитата на ООН.
Техни останки все още се изкопават от десетки масови гробове.
„Ако той можеше да дойде сега да види тези надгробни камъни, всичко ще му стане ясно“, казва Джулия Юсич, която губи двама синове и 33 други роднини в клането.
„Той трябва да прекара останалата част от живота си в затвора. Аз не искам лично да му причиня нищо лошо. Единственото, което искам, е Господ да му даде да види гроба на своя син, така както аз гледам гробовете на моите двама сина“, казва Джулия.
/БТА/
Източник: http://www.bta.bg/
