Точната сума е 4 367,1 млн. лева. Това са изплатените средства за трудови злополуки за първите шест месеца на 2019, заявиха от осигурителния институт, цитирани от „Монитор“.
2387 души са получили такъв тип обезщетение през този период. От януари до юни 2018 година, изплатените от НОИ пари са били 4 336,7 млн. лева, или с 30 хиляди лева по-малко спрямо тази година, а обезщетените са били 2685 души.
От статистиката е ясно, че пострадалите от януари до юни 2018 г. са с 298 души повече спрямо същия период на 2019-а. Общо 33-ма са загиналите вследствие на трудова злополука, показват още данните на НОИ за първото шестмесечие на тази година.
От началото на годината до юли в страната са станали 1300 трудови злополуки, като 528 от тях са с жени, а 772 са инцидентите с мъже. Точно 1052 от злополуките са станали на работното място, а 248 на път за работа уточняват от НОИ.
Най-голям брой – 89 злополуки, са станали в сухопътния транспорт, следвани от 85 в държавното управление и 72 злополуки в хуманното здравеопазване. В столицата, където е и най-голямата концентрация на работна ръка, са станали най-много трудови инциденти – 448, следва Пловдив със 137 и на трето място се нарежда Варна с 91 злополуки. В Разград пък са най-малко пострадалите на работното място – само 5. В София най-много са злополуките в сектора на търговията на дребно – 42 , а злополуките в сектора на държавното управление пък са 37. В Пловдив 22 от инцидентите са в сухопътния транспорт. Статистиката обаче не обхваща хората, които работят „на черно“ – без трудови договори и регламентирани условия на труд. Логично това са и много рискови работни места поради отсъствието на ангажимент от страна на работодателя дори на хартия да спазва изискванията на закона за осигуряване на безопасност на работното място.
При наличие на договор определянето на една злополука като трудова дава основание на пострадалия или на неговите наследници да търсят обезщетение както по линия на НОИ, така и във връзка с чл. 200 от Кодекса на труда. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна нетрудоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на служител, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали друг негов работник има вина за настъпването им. Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е по време на регламентирана работна почивка.
Източник: Монитор
