Русия може да предостави модерни далекобойни оръжия на противници на западните съюзници на Украйна, които ѝ разрешават да използва техни оръжия за удари по цели на руска територия. Това каза руският президент Владимир Путин по време на среща с представители на чуждестранни медии в новата централа на „Газпром“ в Санкт Петербург в сряда вечер.
Заплахата му идва на фона на решението на редица западни държави да разрешат на Киев да използва техни далекобойни оръжия срещу обекти в Русия, за да се отбранява от нейните атаки. Сред страните, които отмениха досегашната забрана за това са САЩ и Германия. Повод за промяната в позициите им стана подновената руска офанзива в Източна Украйна.
„Ако някой смята, че може да доставя такива оръжия във военна зона и да създава проблеми за нас, за да атакува наша територия и да ни създава проблеми, защо да нямаме право да доставяме оръжия от същия клас в региони на света, от които може да има удари по чувствителни съоръжения на тези [западни] страни“, попита Путин.
„Тоест, отговорът може да бъде асиметричен. Ще помислим върху това“, добави веднага след това руският президент пред чуждестранните медии в Санкт Петербург.
През последните седмици Русия засили ударите по цивилни цели в североизточния район на Харков и в източния район на Донецк. След това САЩ, Германия и други съюзници на Украйна разрешиха използването на техни оръжия срещу цели на руска територия.
Путин предупреди, че западните доставки на оръжие за Украйна са „много опасна стъпка“, особено ако донорите „контролират“ използването на оръжията.
Той специално предупреди Германия, като каза, че разговорите за изпращане на ракети, способни да поразяват цели на руска територия, „окончателно разрушават руско-германските отношения“.
Путин за пореден път спомена руските ядрени оръжия, като отбеляза, че ако суверенитетът и териториалната цялост на Русия са застрашени, „ние смятаме за възможно да използваме всички средства, с които разполагаме“.
Той отново повтори и твърдението си, че Русия „не е започнала войната“ в Украйна, като обвини за това прозападните протести през 2014 г.
Путин невярно твърди, че месеците на масови и предимно мирни протести, започнали през 2013 г. и продължили до началото на 2014 г. на площад Майдан в Киев, са били подкрепян от САЩ преврат. Протестите доведоха до свалянето на приятелски настроения към Русия президент Виктор Янукович. Това стана, след като в рамките на управлението му бяха приложени репресии срещу протестиращите, довели до смъртта на над 100 души.
Тогава последва незаконното анексиране на Крим от страна на Русия, която след това подкрепи сепаратисткия бунт в източната част на Украйна.
Осем години по-късно, през февруари 2022 г., въпреки седмици на западни предупреждения, че рискува изолация и сериозни финансови последици, ако нахлуе в Украйна, Русия предприе непредизвиканата си пълномащабна инвазия.
По повод предстоящите тази есен президентски избори в САЩ Путин каза, че „в по-голямата си част не ни интересува“ изходът от вота на 5 ноември. Той не очаква промяна в отношенията между двете страни.
Путин каза още, че Москва и Вашингтон са в контакт по повод възможна размяна на затворници, при която да бъде освободен американският журналист Евън Гершкович, арестуван по обвинения в шпионаж миналата година.
„Съответните служби в САЩ и Русия са в постоянен контакт помежду си и, разбира се, ще вземат решение само на базата на реципрочност“, каза руският президент.
Той обаче не спомена други американци, които в момента са зад решетките в Русия, включително журналистката от Радио Свободна Европа Алсу Курмашева.
