София, 2 юли /БТА/
Висшите училища в България, според акредитацията, която са получили от Националната агенция за оценяване и акредитация, могат да обучават в момента 407 000 студенти, или почти два пъти повече от реалния брой на студентите у нас, които са около 216 000. Това каза Георги Стойчев от Института „Отворено общество“ на представянето и обсъждането на проекта на Националната карта на висшето образование в България.
Той уточни, че има професионални направления, в които 100 процента от капацитета им почти е запълнен, например „Медицина“ и „Театрално и филмово изкуство“. Има и направления, в които капацитетът е запълнен под 30 процента, като „Математика“. В 29 професионални направления капацитетът е два пъти по-голям от реалния брой на студентите, като в тази група попадат две от трите най-масови професионални направления у нас – „Икономика“, и „Администрация и управление“, съобщи Стойчев. Той даде пример, че в „Математика“ само две трети от местата в държавната поръчка за студенти се запълват, а една трета от местата остават свободни. Има десет такива приоритетни професионални направления, в които се запълват под 90 процента от местата в държавна поръчка.
През последните години съществено се увеличи приемът в „Педагогика“, през следващите години се очаква повишение на студентите, обучаващи се в направлението „Педагогика на обучението по . . .“, но данните показват, че това са две от трите професионални направления с най-голяма безработица в страната, каза Георги Стойчев.
Той заяви, че има една добра новина и тя е свързана с увеличаването на чуждестранните студенти в България, като за последното десетилетие броят им се е удвоил. Сега около 8 процента са чуждестранните студенти у нас, но има огромна концентрация на чуждестранни студенти само в няколко професионални направления. Над 50 процента от чуждестранните студенти в България са концентрирани само в направленията „Медицина“ и „Стоматология“. По този показател за концентрация на чуждестранни студенти в направления, свързани със здравеопазването, България е абсолютният първенец в Европейския съюз, коментира Стойчев.
По думите му, Националната карта на висшето образование показва, че има региони у нас, в които достъпът до висше образование е изключително ограничен. Това са Северозападният и в по-малка степен Югоизточният район на България, уточни Стойчев.
Той прогнозира, че в следващите пет години се очаква броят на студентите у нас да се повиши с 1 процент, като приемът ще бъде запазен, какъвто е бил през 2020 г., или ще се увеличи. През последните пет години общо студентите в България намаляха с 16 процента, но с изключение на Северозападния регион, където има с 30 процента увеличаване на студентите за изминалите пет години. „Оптимист съм за броя на студентите, защото българското висше образование ще получи един демографски бонус през следващите седем години, който е свързан с увеличаването на раждаемостта от 2002 до 2009 г. Проблемът обаче е, че след 2009 г. отново има рязък спад на раждаемостта в България“, коментира Стойчев. Той уточни обаче, че въпреки увеличаването на студентите, броят на завършилите висше образование ще намалява, защото в следващите пет години ще се дипломират приетите студенти преди това. Очакваме обаче общ спад с около 9 процента на завършилите в следващите девет години и има съществени регионални различия, каза Стойчев.
Източник: http://www.bta.bg/
