София, 2 юли /БТА/
Националната карта на висшето образование в България представлява набор от обективни данни, които са взети от регистрите на Министерството на образованието и науката, и от базите данни на институциите у нас. Основен акцент в тези данни е къде и как в България завършват учениците, които след това стават студенти, и каква е реализацията на студентите – по висши училища, по професионални направления и по райони за планиране. Това каза служебният министър на образованието и науката проф. Николай Денков при обсъждането на проекта на Националната карта на висшето образование в България.
Той заяви, че за първи път имаме възможност да видим как се случват „нещата“ във висшето образование в различните райони и къде има концентрация на предоставяне на висше образование, както и къде има недостиг на възможности за висше образование на завършващите ученици. От картата може да се види и къде има наличие или липса на кадри за бизнеса, за администрацията и за социалните услуги в съответния регион на страната, обясни министър Денков.
На обсъждането беше съобщено, че Националната карта на висшето образование ще се актуализира всяка година, за да отразява промените в приема и реализацията на студентите. Ще се актуализира и методиката за подбор на индикаторите в документа, за да отчете още по-добре спецификите на висшето образование по региони и висши училища. Данните от картата са обективни и показват къде има концентрация на предлагано висше образование, както е в Югозападния район за планиране, и къде има недостиг, какъвто е примерът със Северозападния район. От данните се вижда, че въпреки напълно свободния прием до 2015 г. висшите училища са прилагали свои вътрешни механизми за отсяване на добрите студенти. Средно над 40 процента от кандидатите, приемани в бакалавърски специалности от 2012 г. насам, не са успели да стигнат до диплома. В 22 професионални направления през повечето от годините получилите бакалавърска степен са 50 и дори под 50 процента от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази тенденция е трайна през последните пет години. Това са „Биотехнологии“, „Филология“, „Растениевъдство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Машинно инженерство“, „Спорт“, „Животновъдство“ и „Горско стопанство“.
Една от възможните причини за отпадането на студенти е трудното следване, друга е липсата на достатъчно добра перспектива за професионална реализация в съответното направление. Общо за страната 27-29 процента от приетите в бакалавърски програми отпадат между първи и четвърти курс, като около 19-20 процента отпадат между първи и втори курс, 7-8 процента – между втори и трети курс, 1-2 на сто – между трети и четвърти курс. Част от достигналите четвърти курс или отпадат в рамките на годината, или не се дипломират. Отпадналите студенти са по-малко сред приетите в магистърски програми след средно образование, като например в „Медицина“ и „Фармация“. Над 60 процента от тях се дипломират. Още по-висок е делът на завършващите магистратура след вече придобито висше образование – между 74 и 78 процента.
Преди шест години за последен път кабинетът удовлетвори изцяло заявките на университетите. С промяна в Закона за висшето образование от 2016 г. държавата започна да регулира бройките за прием според потребностите на пазара на труда. Очаква се постепенното свиване на местата за кандидат-студенти от 2016 г. насам да доведе до размествания в Картата на висшето образование през следващите няколко години. От 2016 до 2020 г. общият прием беше свит с 26 процента. Някои непропорционално раздути професионални направления бяха намалени с до три пъти. Такива са „Икономика“, „Администрация и управление“, „Туризъм“. В същото време други, като „Математика“ и „Информатика и компютърни науки“, бяха увеличени с 5-8 процента, отчетоха от МОН.
В рамките на дискусията министър Денков отбеляза, че „има висши училища, чиято дейност не може да бъде отразена изцяло чрез числата в документа“. Такова е Висшето военноморско училище във Варна. Поради спецификата на професията на моряка много от неговите възпитаници работят на кораби, регистрирани в чужбина. В същото време те участват в икономическото развитие на страната, тъй като изпращат средства на своите семейства в България. Този принос обаче в момента не се отчита по съответния начин в официалните регистри, които използваме за картата“, каза проф. Денков. Според него такива специални случаи трябва да бъдат изрично отбелязани и обяснени в документа.
Най-важното според министъра е как ще бъде използвана Картата на висшето образование и как ще се преодолеят проблемите, откроени в нея. „Решенията ще бъдат политически, при което неминуемо ще се сблъскат две гледни точки“, смята министър Денков. „Едната е, че е достатъчно да има седем-осем висши училища общо за цялата страна и че това ще осигури високо качество на висшето образование. Другата гледна точка е, че висшите училища са двигатели на икономическото развитие на регионите и затова във всеки по-голям регион трябва да има силно развито висше образование. В този случай не броят и големината, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в националната система. Задача на следващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги адаптират към условията в България, за да осигурят равен достъп до качествено висше образование в цялата страна“, подчерта министър Денков.
Източник: http://www.bta.bg/
