ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 12, 1990 г.
ОКОЛО ОБЩАТА КАЦА С МЕД
ИЛИ ЗА ГУБЕЩИТЕ И ПЕЧЕЛИВШИТЕ ПОД ПОКРИВА НА ДЪРЖАВНОТО ПЧЕЛАРСКО ПРЕДПРИЯТИЕ В СТАРА ЗАГОРА
Пчеларството в Старозагорския край е отрасъл с традиции. Но ако надникнем в „центрофугата” на пчеларското предприятие – Стара Загора ще видим може би не само фактите, но и това, което е зад тях.
ФАКТИТЕ
В края на януари тази година се проведе събрание за работата на Държавното пчеларско предприятие в Стара Загора за 1989 година. Директорът Марин Тасев отчете обща промишлена продукция на стойност 552 хиляди лева, печалба на предприятието – 92 тона. И още много цифри, с които се аргументира доброто състояние на предприятието. През 1985 година (когато за директор е назначен Марин Тасев) пчеларското предприятие е губещо и е на предпоследно място в системата на „Наркооп”. Четири години по-късно то е на едно от първите места в страната, а от губещо се превърна в печелившо. Акордната система на работа привлича нови пчелари, прилага се нова технология на пчелопроизводство, централизирано производство и снабдяване със сироп. Предприятието разполага със собствени фондове, със самоиздържащ се транспорт. Бъдещите планове са свързани с премахването на посредничеството на „Кооптърговия”, развиване на самостоятелна търговска дейност и привличане на повече млади хора в пчелопроизводството. Положителна оценка за работата на предприятието даде и Злати Златев – представител на „Нектаркооп”.
ЗАД ФАКТИТЕ
Зад изброените по-горе цифри се крият не само отличните резултати на пчелините в с. Опълченец и с. Съединение, но и осемнадесетте пчелари, които през 1989 година остават „на червено”. Оказва се, че в печелившо предприятие има такива работници, които не само че не успяват да покрият загубите на държавата, но дори и получават възнаграждение. Оказва се също така, че пчеларят е възможно да гледа цяло лято пчели и на края да остане длъжник на предприятието, въпреки възложения труд.
Кои са причините за тези аномалии?
Нормативно неуредени са отношенията между акордантите пчелари и предприятието, установени чрез договори. Пчеларите като че ли са осъдени да работят без пари, с малки аванси и използване на личните си спестявания, изчаквайки окончателното плащане в края на годината.
Зад отчетените хиляди левове продукция се крият закъснелите доставки на подхранващ сироп, нарушения в гъстотата му, липсата на технологични кадри и транспорт, на ветеринарна проверка и здравословна картотека на пчелите въобще. Слаба е помощта от бригадирите, а ръководството е откъснато от прякото производство в пчелините. Всички тези упреци не бяха премълчани от присъствуващите на събранието производители.
ПАРАДОКС ИЛИ…
А зад достойната за завиждане цифра на печалбата прозират неохраняваните в полето пчелини, раздутият щат от хора, които не вършат нищо, липсата на информация за състоянието на пчелите. Причината за тях е може би в немарливостта, но чия – на пчеларите, на организацията или на директора? Основателна е тревогата за губещите пчелини на старите пчелари – бай Видьо, Иван Чакалов, на Тодор Георгиев и Господин Тодоров, за парадокса – губещи единици в печелившо цяло. В предприятие, което може да отпуска карти за почивка и да се хвали, че разполага с най-правилна технология от всички пчеларски предприятия в страната. Далеч от духа на пълната демокрация звучат думите на Марин Тасев, казани на събранието: „Аз знам кога ще давам сироп, колко ще давам. Аз знам колко захар имаме. Аз съм специалист със самочувствие, винаги ще си намеря място, мислете за себе си!”… Едва ли авторитарният стил е най-добрият начин за организация и управление на която и да е стопанска единици. Защото можем да си представим какви биха били резултатите на пчеларското предприятие, ако вместо удари в гърдите се разрешават неотложните проблеми, повдигнати от производителите на мед. А от това ще спечелят не само те, не само предприятието, но и ние!
Валентина ГЕРАСИМОВА
Около общата каца с мед
